Лайза Макманн - Сбогуване

Съзерцава спящия Кейб. По-късно и тя се унася. Това се случва във всеки удобен момент, когато успее да избегне сънищата на Кабъл или на някое детенце в съседно бунгало.

И тук не може да се скрие. Никъде не може.

За нея няма изход.

17:49

Чува се пронизително изсвирване и влакът профучава по билото на хълма. Всички спящи се събуждат.

— Поредният напрегнат ден край езерото — промърморва Кабъл. — Стомахът ми къркори.

Обръща се с гръб върху одеялото. Джейни не може да устои. Гушва се в топлото му тяло.

— Чувам го — казва. — И помирисвам въглищата от барбекюто.

— Вече наистина трябва да станем.

— Знам.

Остават неподвижни, Джейни е отпуснала глава на гърдите на Кейб, лек бриз се носи от езерото. Стиска силно очи и го прегръща, поема миризмата му, усеща топлината на кожата му с бузата си. Обича го.

И нещо в нея допълнително се пречупва.

18:25

Джейни чува отварянето на вратата на бунгалото, изправя се и сяда виновно, докато Меган се приближава към тях.

— Съжалявам, Меган. Трябваше да ти помогнем с вечерята.

— Не — смее се Меган. — Ти се нуждаеше от почивка след всичкото това плуване и давене. Но мобилният телефон звъни в бунгалото. Не знам какво да го правя.

— Благодаря. Ще го проверя.

Кабъл също се изправя.

— Всичко наред ли е? Чарли къде е?

— В града на пазар. Всичко е наред. Спокойно — казва Меган. — Наистина. Имахте тежък ден, нуждаете се от почивка.

Кабъл послушно се отпуска обратно на одеялото, а Джейни се изправя на крака.

— Ей сега се връщам — казва. — Дано само не е Капитана с нова задача, защото ако е тя, напускам.

Кабъл се смее.

— Не би посмяла.

18:29

Гласови съобщения.

От Кари. Пет.

И звучат много зле.

Джейни слуша, невярваща. После пак ги прослушва, зашеметена.

— Здрасти, Джейнърс, по дяволите. Къде си? Звънни ми. Щрак.

— Джейни, сериозно. Нещо не е наред с майка ти. Звънни ми. Щрак.

— Джейни, наистина е сериозно! Майка ти се препъва из предния двор и те вика. Не й ли каза, че отиваш във Фримонт? Напълно пияна е, Джейни… тя реве и… о, мамка му. На улицата е. Щрак.

— Здрасти. Карам майка ти към областната болница. Ако повърне в Етел, ще те убия. Звънни ми. Боже. И? Мамка му! Батерията на телефона ми пада, може би трябва да пробваш да се обадиш в болницата или нещо такова… не знам какво да ти кажа. Ще опитам да ти звънна пак, когато мога. Щрак.

— Мили боже. — Джейни гледа телефона, без да го вижда. После набира Кари.

Включва се гласова поща.

— Кари! Какво е станало? Звънни ми. Чак сега вдигам телефона. Толкова съжалявам. Просто бях задрямала. — Звучи кухо. Почти безгрижно. Направо тъпо, когато го изрича на глас. Как можах да си помисля, че мога да оставя майка си сама за цяла седмица? — Боже. Кари, моля те, звънни ми.

Джейни стои вцепенена, докато всичкият й въздух я напуска, изместен от страх. Ами ако нещо наистина много се е объркало?

И от гняв.

Никога няма да имам нормален живот, докато тази жена е жива.

Стисва очи и веднага си връща думите назад.

Не й се вярва, че може да бъде толкова лоша, та да си помисли такова гадно нещо.

Чарли влиза в малката кухня на бунгалото с кафява торба с покупки и се заковава на място, когато вижда изражението на Джейни.

— Добре ли си? — пита.

Джейни премигва несигурно.

— Не, не мисля — казва тихо тя. — Мисля… мисля, че трябва да тръгвам.

Чарли пуска покупките шумно на плота.

— Кейб! — провиква се през комарника на вратата. — Ела, моля те!

Джейни оставя телефона и издърпва куфара от гардероба. Започва да хвърля дрехите си в него. Поглежда раздърпаното си отражение в огледалото и прокарва пръсти през тъмните руси кичури.

— О, боже — казва сама на себе си. — Какво, по дяволите се е случило с майка ми?

И тогава се сеща.

Ами ако майка й наистина умира? Или вече е мъртва?

Едновременно очарователно и ужасяващо. Джейни си представя сцената.

— Какво има? — пита Кабъл, докато влиза в бунгалото. — Какво става?

— Ето — посочва тя. Набира гласовата поща и подава телефона на Кабъл. — Чуй всички съобщения.

Докато Кабъл слуша, Джейни, още замаяна, продължава да събира нещата си.

След като всичките й притежания са натъпкани в куфара, се сеща, че трябва да се преоблече в нещо — не може да кара по целия път до Фийлдридж по бански.

Всъщност, тя изобщо не може да кара.

Един много важен детайл.

— Мамка му — мърмори Джейни. Следи с поглед Кабъл, докато той прослушва съобщенията. Вижда как лицето му се опъва.