Лайза Макманн - Сбогуване

4:23

Той отново сънува и тя отново е в съня му.

Стиска с две ръце главата си.

Джейни и Кабъл са в задния двор на къщата му, седят на зелената морава. Ръцете на Джейни свършват до лактите. Очите й са зашити, а иглите висят на конеца, върху бузите й, по които се стичат черни сълзи.

Кабъл е отчаян. Вади кочан царевица от хартиена пазарска торба и маха свилата. Прикрепя кочана към единия лакът на Джейни. Изравя два дъвчащи бонбона от торбата. Големи, кафяви, марка „Тигрово око“. Мъчи се да ги напъха в зашитите клепачи на Джейни, бута силно, но бонбоните не влизат. Джейни пада по гръб като парцалена кукла — не може да се задържи без ръце. Кочанът царевица се отделя от лакътя й и се търкулва на тревата. Кейб поклаща бонбоните „Тигрово око“ в шепа.

Изтръпнала, Джейни не може да гледа повече. Но няма да направи опит да го промени. Не и подобен сън. Защото този сън е за нея и за това как Кабъл се справя с нещата. Напълно погрешно би било да го манипулира. Само се надява Кабъл никога да не я помоли за помощ.

Но въпреки всичко тя не желае той да сънува такива сънища. Това е положението. Нито за миг дори. Рита с крак. Докосва го. Наоколо става черно.

— Съжалявам — промърморва той. И пак заспива.

Така е от доста време.

Всичко, което Кабъл не може да изкаже на глас, се явява в сънищата му.

09:20

Познатата тактика слага край на кошмара. Добре дошло, облекчение. Джейни се унася на дивана в полудрямка. Казва си, че трябва да се върне. Да се върне към нормалността. Надява си маската.

Докато реши какво да прави.

С живота си.

С него.

09:33

Чува скърцането на градинския стол и усеща как Кабъл се гушва зад нея на дивана. Тя настръхва. Само мъничко, само за миг. После поема дълбоко дъх. Той пъха топли пръсти под потника й и ги плъзва по корема й. Джейни се усмихва и се отпуска, все още със затворени очи.

— Ще ни донесеш неприятности — казва. — Знаеш правилата на брат си.

— Аз съм върху одеялото. Ти си отдолу. Няма да имат проблем с това. А и нищо не правя. — Той я гали, целува рамото й. Пъха ръка под ластика на долнището на пижамата й.

— Хей! — Джейни вплита пръсти в неговите. — Нищо — казва по-високо, в случай че Чарли и Меган следят ситуацията. — Нищо не правим. — После прошепва на Кабъл: — Ти ще направиш закуската. Нали?

— Разбира се. Подпалвам огъня с ума си, пържа бекона с най-тъмните си диви мисли. А ти си въобразяваше, че имаш някакви специални дарби. Помисли си пак, госпожичке.

Джейни се смее, но звучи напрегнато.

— Добре ли спа?

— Да. — Драска рамото й с брадичка. — Е, поне доколкото е възможно някой да спи върху мрежа от найлонови корди и железен прът, забит в задника му. — Той гризва ухото й и добавя: — Защо? Да не би да сънувах кошмар? Винаги ме притесняваш, когато ме питаш за това.

— Ш-ш-шт — казва Джейни. — Иди да ми изпържиш малко бекон, моля те.

Той се умълчава за момент, после се изправя. Напъхва се в дънките.

— Добре, щом казваш.

09:58

Правят, каквото се прави през ваканцията. Седят си с Чарли и Меган, пият кафе, приготвят закуска на огън на открито. Почиват си. Продължават да се опознават.

Но Джейни непрекъснато е нащрек.

Следи с поглед всичко наоколо, страх я е да не пропусне да забележи нещо, което задължително трябва да забележи, преди да е станало твърде късно.

Наистина не я бива за ваканции.

Освен това, от някои неща просто не можеш да избягаш.

Въпреки това тя е смела. Отвън изглежда нормална. Но отвътре е опустошена.

Последните месеци бяха тежки за Джейни.

Да се изправи срещу Док, Щастливко и Гадняра, беше много по-трудно, отколкото очакваше. Да преживее отново всички лъжи. Мисията. Насилието. Отвратителните престъпления, които тези учители извършиха. Беше ужасно.

Сега вече всичко е свършило, мълвата е утихнала, но пред Джейни има още трудности. Тя трябва да стъпи на краката си и да застане лице в лице със сляпото си и сакато бъдеще. Да живее с майка алкохоличка. Да се подготвя за колежа, където на всяка крачка може да се натъкне на спящи хора… и да има гадже, чиито мисли и страхове излизат наяве само в сънищата му. Животът като цяло е…

Всичко.

Е.

Наистина.

Страшно.

Трудно.

Джейни и Кейб мият заедно чинии. Кабъл мие, Джейни подсушава. Толкова е мило. Джейни стиска здраво поредната чиния и я бърше. Умът й е зает.

Иска й се да знае дали той ще изрази на глас страховете от сънищата си.

И просто стреля:

— Някога мислил ли си какво би могло да бъде? Сещаш се, ако останем заедно и аз съм сляпа и се тътря наоколо и изпускам и троша чинии, понеже не мога да ги задържа в ръцете си…