Лайза Макманн - Сбогуване

„Еднакво отвратителни.“

Да, Джейни е съгласна, че възможностите за него са били еднакво отвратителни. Чист хазарт. Все едно е било коя от двете ще избере.

Джейни мисли и за Марта Стюбин. За това как, когато е била млада, и нейната „Вилица на Мортън“ е била абсолютно същата като на Хенри, но тя е избрала другия път. Не е знаела, когато е решавала, какво ще й се случи. А после е ослепяла и осакатяла.

Което добавя ново обстоятелство. И прави „Вилицата на Мортън“ по-различна за Джейни.

Джейни има най-много информация от тримата.

И все пак, това не е новост за нея. Тя има тази информация още от зелената тетрадка.

„Еднакво отвратителни.“

Определението се загнездва в мозъка на Джейни, тя става и започва да крачи из малката къща, усеща дървения под хладен и гладък под босите си крака.

Отваря хладилника, гледа, без да вижда нищо вътре, и разсъждава за своите възможности.

Спори със себе си.

Да, еднакво отвратително е. Да остави Кейб и нормалния живот, за да се свре в някаква барака, съвсем сама? Това наистина е отвратително. Толкова, колкото да остане сляпа и с осакатени ръце? Да. Със сигурност.

Нали?

Ами ако Кейб не съществуваше?

Изолация. Да избягаш от света и да живееш сам — така постъпват отшелниците. Монасите също. Има достатъчно хора, които правят този избор доброволно. Изолират се.

Никой с всичкия си не би избрал да бъде сляп и недъгав — не и след като наистина детайлно го е обмислил като Джейни. Марта не е избирала — то просто се е случило. Тя не е знаела какво я очаква. Никой никога не би избрал подобно нещо.

Никой.

Освен ако единствената алтернатива не е също толкова гадна.

Мисли. Мисли за Хенри. Как е живял. Как умря. Как най-накрая се успокои. След като. Едва след като попадна в съня на Джейни.

— Няма най-добър вариант — беше казал той в своя сън. Стискаше глава. Скубеше косата си. Но говореше за своята версия на „Вилицата на Мортън“. За своя избор. Джейни е сигурна, че Хенри не е могъл да познава истинския избор — той не е знаел за госпожица Стюбин, за слепотата й, за ръцете й. Вероятно още не знае, освен ако тя не му е казала. По-късно.

07:03

Джейни не се предава, преди да разчопли всичко докрай.

Защото какво би станало, ако…?

Ако проблемът с мозъка на Хенри всъщност не е бил истинска болест като тумор или аневризма, каквито имат нормалните хора?

Ако… ако е следствие?

Мигрените, болката. Скубането на косата. Като при непоносимо напрежение.

От неизползването на способността.

Напрежение от това, че не влиза в сънищата на другите.

Толкова много напрежение, че части от мозъка му да се пръснат.

— Не-е! — стене тя шепнешком.

Седи вцепенена.

В шок.

Навежда глава. Опира буза в бюрото.

Ръмжи.

— По дяволите, Хенри — изругава все така шепнешком. Въздиша и затваря очи, усеща ги болезнени и парещи. — Ти и твоята проклета „Вилица на Мортън“.

Четвъртък, 10 август 2006

07:45

Джейни още седи на бюрото на Хенри. В шок. В пълно отрицание.

Но дълбоко в себе си знае, че това е истината. Трябва да е това. Само така има смисъл.

Не може да повярва, че всичко се свежда до много по-различен избор от този, който тя и госпожица Стюбин са си представяли през цялото време.

Не между сляпа и изолирана.

А между сляпа и изолирана, докато й се пръсне мозъкът.

— А-а-а! — крещи Джейни.

Ето едно прекрасно качество на тази малка къщичка насред нищото. Може да си крещи, колкото си иска, и никой няма да извика полицията.

Сяда обратно на стола пред бюрото. После бавно се изправя.

Свлича се на леглото и просто лежи там, с поглед втренчен в стената.

— А сега какво? — шепне.

Никой не отговаря.

09:39

Става. Оглежда се из малката барака. Поклаща глава.

Съжалява.

Толкова много съжалява.

В този момент, изправена пред две нови, еднакво отвратителни възможности — една истинска „Вилица на Мортън“ — разбира, че пред нея стои съвсем друг избор.

Седи с кръстосани крака на леглото с лист и химикалка в ръка и отбелязва всичко. За и против. Ползи и вреди. Отвратително срещу отвратително.

Животът на госпожица Стюбин или този на Хенри?

Кое иска Джейни?

— Без съжаления — беше казала госпожица Стюбин в зелената тетрадка. Но не е знаела истината.

— Няма най-добър избор — беше казал Хенри в съня. И той не е знаел.

Само Джейни, единствено и само тя, познава истинския избор.

10:11