Лайза Макманн - Сбогуване

Капитана се усмихва.

— Време за траур. Обикновено трае седем дни, но всичко зависи от теб.

Джейни поклаща глава.

— Ние… аз… аз дори не знаех, че съм наполовина еврейка до миналата седмица. Не познавам ритуалите, не знам нищо.

Капитана я хваща за ръката.

— Мини през офиса ми, когато си готова. Не е спешно. Но смятам, че трябва да поговорим.

Джейни кимва.

— Да, трябва.

Капитанът стисва ръката на Джейни и Джейни поздравява момчетата от управлението. Иска да обясни, да се извини за поведението на майка си, но те не й позволяват да каже и дума за това. Изказват съболезнованията си и накрая успяват да накарат Джейни да се засмее. Както винаги е било.

Чувството е толкова приятно.

Кати изчаква край гроба, докато момчетата си тръгнат, после се приближава към Джейни.

— Благодаря ти за бележката.

— Мисля, че той би се радвал да знае, че си дошла — казва Джейни.

— Оставих още няколко кашона. Пред вратата са. Да ги върна ли на подателя?

Джейни се колебае за момент.

— Не. Аз ще се погрижа. Вероятно ще имам нещо за изпращане утре, така че… — Джейни не иска да обяснява точно тук. Другата седмица ще разполага с всичкото време на света, за да говори с Кати.

— Просто поръчай по интернет да вземат пратката от вкъщи, както последния път. А аз ще се постарая да мина. — Кати поглежда часовника си. — Трябва да се връщам на работа. Грижи се за себе си. Наистина съжалявам.

— Мисля, че ти го познаваше най-добре, Кати. И аз съжалявам.

— Да. Да, благодаря. — Кати сваля поглед към земята. Обръща се и тръгва към камиона.

Чарли и Меган прегръщат Джейни едновременно.

— Ще се справиш ли, хлапе? — пита Чарли.

— Естествено — казва Меган. — Тя е мъжко момиче. Но ние сме тук, ако имаш нужда, нали?

Джейни кима в знак на благодарност.

После идват и Кари и Стю, и те й предлагат утеха. Стю носи същата онази риза с демодирана вратовръзка, с които беше на бала — Джейни се усмихва на спомена. Оттогава се случиха хиляди неща.

— Колко хора дойдоха, не мога да повярвам — казва Джейни. — Благодаря ви. Това означава много за мен.

Кари хваща ръката на Джейни и я стисва.

— Естествено, че ще дойдем, идиотче такова.

Джейни се усмихва и стиска нейната в отговор.

— Хей — сеща се, — къде ти е пръстенът? — и млъква неловко.

Кари се усмихва и хваща Стю за ръка.

— Не се тревожи. Решихме, че още не сме съвсем готови за това и го върнах. Стю го пази, нали, миличко?

— Като зеницата на очите си — отговаря Стю. — Той си беше адски скъп.

Джейни се ухилва.

— Радвам се, че сте добре. Пак ви благодаря, че дойдохте. Кари, на теб специално ти благодаря за всичко, което направи.

— Най-забавното погребение, на което съм била — отвръща Кари.

Стю и Кари махат за довиждане и тръгват през тревата към Етел, хванати за ръце. Джейни ги изпраща с поглед.

— Страхотно мече с голямо сърце — мърмори.

После се приближава към непознатите, които са се отделили в малка групичка и тихо разговарят.

— Много ви благодаря за това, което направихте — казва.

Един отговаря от името на всички.

— Няма нужда. Чест е да се грижим за телата на починалите. Нашите най-искрени съболезнования, мила.

— Аз… благодаря ви. — Джейни се изчервява. Оглежда се и забелязва равина. Отива да се сбогува. След това, като не вижда никого другиго, се отправя към колата.

— Нямаше дори едно цвете! — възмущава се Доротея. — Що за погребение е това?

Кабъл потупва жената по ръката.

— Евреите не вярват, че трябва да унищожат нещо живо, за да почетат мъртвите, госпожо Ханаган. Те не късат цветя.

Джейни затваря вратата и отпуска глава на облегалката. Вътре е приятно хладно.

— Откъде знаеш това, Кейб? От „питай равина точка ком“ ли?

Кабъл вирва леко брадичка и пали колата.

— Може би.

16:15

Някой чука на вратата и Джейни се събужда след дрямка на дивана, майка й се е прибрала обратно на своя територия в спалнята си. Набързо оправя косата си и взема очилата.

Рабиновиц.

— Здрасти. Влизай — приема го Джейни, изненадана.

Носи кутия в едната ръка и кошница плодове в другата. Внася ги вътре и ги слага на кухненския плот.

— Да подсладиш мъката си — казва.

Джейни е трогната.

— Благодаря ти.

Думите изглеждат твърде нищожни, за да изразят онова, което чувства наистина.

Той се усмихва и се извинява.

— Още съм на смяна, но исках да мина да ги оставя. Съжалявам за загубата ти, Джейни.

Махва с ръка и изхвърча през вратата.