Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Хелън не я пусна, докато Ема не размаха ръце, за да покаже, че не й стига въздух. Кристина се засуети около нея, когато тя отново се опита да стане и успя да седне, подпряна на възглавниците, тъкмо когато стаята се препълни с появата на Ейлийн, Дру, Тави, Джейс и Клеъри.

— Ема! — възкликна Тави и без да се съобразява с правилата на болничните стаи, се метна върху леглото.

Ема го прегърна нежно и разроши косата му, докато останалите се събираха около леглото й. Чу Джейс да пита Кристина дали вече говори и дали изглежда с всичкия си.

— Избръснал си се. — Тя го посочи. — Значително подобрение.

Последваха оживени прегръдки и възклицания. Клеъри беше последна, усмихвайки й се така, както й се беше усмихнала някога пред Залата на Съвета, когато се бяха срещнали за първи път и Клеъри бе успяла да разсее страховете на едно ужасено дете.

— Знаех си, че ще се справиш.

Гласът на Клеъри беше толкова нисък, че само Ема можеше да я чуе.

Разнесе се почукване и вратата се отвори едва-едва в претъпканата стая. Ема усети как нещо я парва по лявата ръка, като връхчето на кибритена клечка, и с пристъп на радост осъзна какво е в мига, в който Джулиън пристъпи в стаята, облягайки се на рамото на Марк.

Парабатайската й руна. Струваше й се, че от цяла вечност не бе усещала искрици живот в нея. Очите й срещнаха тези на Джулиън и за миг всичко друго изчезна. Остана единствено Джулиън, това, че беше добре, и макар че на лявата ръка и под тениската му имаше превръзки, това нямаше значение, той беше жив .

— Събуди се едва преди час — обясни Марк, докато останалите се усмихваха, грейнали, на Джулиън. — Пита за теб, Ема.

Ейлийн плесна с ръце.

— Е, добре, сега, когато приключихме с прегръдките и всичко останало, къде бяхте , вие двамата? — Тя посочи Ема и Джулиън с обвинително махване на ръка. — Знаете ли как си изкарахме акъла, когато Марк, Кристина и останалите изведнъж се появиха, а вие не бяхте с тях, а после вие също се появихте изведнъж от нищото, пребити и облечени в странни дрехи?

Тя махна към нощното шкафче на Ема, където дрехите й от Туле бяха грижливо сгънати.

— Аз… — започна Ема, но млъкна, когато Ейлийн излезе от стаята. — Ядосана ли е?

— Притеснена — отвърна Хелън дипломатично. — Всички се притеснявахме. Ема, ключицата ти беше счупена, а Джулиън имаше няколко строшени ребра. Вече би трябвало да сте по-добре, минаха три дни.

Изтощението и тревогата на тези три дни се четяха в тъмните кръгове под очите й.

— Освен това говорехте несвързано — добави Джейс. — В началото Джулиън беше в пълно безсъзнание, но ти непрекъснато крещеше за демони и черни небеса, и мъртво слънце. Сякаш идваше от Едом — казваше Джейс, а очите му бяха присвити.

Не беше много далече от истината, помисли си Ема. Джейс можеше да се държи глуповато, когато поискаше, ала беше умен.

Ейлийн влезе тежко в стаята. Имаше забележително тежка походка за някой толкова деликатен.

— И също така какво е това? — попита, вдигнала Меча на смъртните.

Тави издаде щастлив звук.

— Аз знам! Това е Мечът на смъртните!

— Не, Мечът на смъртните бе строшен — каза Дру. — Това трябва да е нещо друго. — Тя се намръщи. — Какво е, Джулс?

— Мечът на смъртните — отвърна Джулиън. — Трябва обаче да запазим присъствието му тук в пълна тайна.

В стаята отново настана оживление. Някой потропа на вратата, оказа се, че Кит и Тай бяха в коридора. Бяха на долния етаж с Кийрън, Алек и Магнус и току-що бяха научили, че Ема е будна. Кристина взе да хока всички на испански, задето вдигат шум, Джейс искаше да подържи Меча на смъртните, Джулиън обясни на Марк, че вече може да се държи и сам на краката си, Ейлийн подаде глава в коридора, за да каже нещо на Тай и Кит, а Ема погледна към Джулиън, който гледаше право в нея.

— Окей, спрете . — Тя разпери ръце. — Дайте ми минутка, за да поговоря насаме с Джулиън. След това ще ви разкажем всичко. — Тя се намръщи. — Но не в спалнята ми. Претъпкано е и ми създава проблеми с личното пространство.

— Библиотеката — заяви Клеъри. — Аз ще подготвя всичко и ще ви донеса нещо за хапване. Сигурно умирате от глад, макар че ви нарисувахме по една от тези. — Тя потупа руната за ситост върху ръката на Ема. — Хайде, всички навън…

— Прегърни Тай от мен — каза Ема, докато Тави скачаше от леглото.

Той май се съмняваше малко, че прегръдките може да бъдат прехвърляни по този начин, но излезе заедно с останалите.

И ето че стаята утихна и се опразни, останаха само Ема и Джулиън. Тя слезе от леглото и този път успя да се изправи, без да й се завие свят. Отново почувства лекото подръпване в руната и си помисли: Това е, защото Джулиън е тук, черпя сили от него.