Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Издърпа острието и кръвта на Анабел покапа по стиснатия му юмрук, опръска кожата му. Стоеше като статуя с Меча на смъртните в ръка, докато Анабел се свличаше на земята като марионетка с прерязани конци.

Остана да лежи на земята по гръб, с вдигнато лице, а алената локва, разливаща се около нея, се смесваше с разкъсаните волани на червената й рокля. Ръцете й, извити като хищни нокти до тялото й, се отпуснаха в смъртта. Босите й крака бяха тъмноалени, сякаш носеше пантофки от кръв.

Джулиън сведе поглед към тялото й. Очите й, все още по блекторновски сини, вече започваха да се замъгляват.

— Кралице на въздух и мрак — каза той с нисък глас. — Аз никога няма да стана като Малкълм.

Ема си пое дълга, пресеклива глътка въздух, когато Джулиън й подаде обратно Меча на смъртните, а после скъса окървавената ивица плат около китката си и я хвърли до тялото на Анабел.

Кръвта на Анабел попи в нея, смесвайки се с тази на Ливи.

Преди Ема да успее да проговори, чу как Аш нададе вик, дали на болка, или на триумф — не знаеше. Все още беше коленичил до Джейс.

Джулиън протегна ръка.

— Аш! Ела с нас! Кълна се, че ще се погрижим за теб!

Аш го изгледа в продължение на един дълъг миг с потрепващи, непроницаеми зелени очи. А после поклати глава. Крилата му изпляскаха мрачно във въздуха и като сграбчи Джейс, той се издигна нагоре и двамата се изгубиха в облачното небе.

Джулиън отпусна ръка със загрижено изражение, ала Ливи вече тичаше към тях с пребледняло от уплаха лице.

— Джулс! Ема! Порталът!

Ема се обърна рязко. Порталът беше избледнял още повече, светлината му потрепваше. Ливи стигна до Джулиън и той обви ръка около нея, притискайки я в силна прегръдка до себе си.

— Трябва да вървим — каза. — Порталът угасва… Ще издържи само още няколко минути сега, когато Анабел е мъртва.

Ливи зарови лице в рамото му и за миг го прегърна невероятно силно. Когато го пусна, лицето й лъщеше от сълзи.

— Върви — прошепна.

— Ела с нас.

— Не, Джулиън. Знаеш, че не мога. Хората ми най-сетне имат шанс. Вие ни дадохте шанс. Благодарна съм ви, ала няма да допусна Камерън да загине за спасението на един свят, от който съм готова да избягам.

Ема се боеше, че Джулиън ще се опита да възрази, но той не го стори. Може би се бе подготвил за това повече, отколкото бе предполагала. Бръкна в якето си и извади Бокала. Той проблясваше с мътно златно сияние на светлината на Портала, синята светлина на небе с истинско слънце.

— Вземи го. — Той го пъхна в ръцете на Ливи. — С негова помощ може би нефилимите тук ще се родят наново.

Ливи стисна Бокала в шепата си.

— Може би никога няма да съм в състояние да го използвам.

— Но може и да си — каза Ема. — Вземи го.

— И нека ти дам още нещо.

Джулиън се наведе и прошепна нещо в ухото й. Очите на Ливи се разшириха.

— Вървете! — изкрещя някой. Беше Рафаел, който, заедно с Даяна, Ват и Мая, ги гледаше. — Глупави човеци, вървете, преди да е станало твърде късно!

Джулиън и Ливи се спогледаха за последен път. Когато той се извърна, Ема имаше чувството, че чува звука на сърцето му, разкъсващо се на парченца. Едно късче завинаги щеше да остане тук, в Туле, заедно с Ливи.

— Вървете! — изкрещя Рафаел отново. Порталът се беше стеснил до отвор, по-малък от врата. — И кажете на Магнус и Алек да прекръстят детето си!

Ема пъхна ръка в тази на Джулиън. С другата стискаше Меча на смъртните. Джулиън я погледна — на слънчевата светлина на Портала очите му бяха морскосини.

— Ще се видим от другата страна — прошепна той и заедно те прекрачиха в Портала.

Градът на тишината беше изоставен, изпълнен с ехото на отминали сънища и шепот. Факлите, горящи по стените, хвърляха златисто сияние по колоните от кости и мавзолеите от родолит и бял ахат.

Ема вървеше, без да бърза, между костите на мъртвите. Знаеше, че би трябвало да е разтревожена, може би дори да бърза, ала не можеше да си спомни защо, нито какво търси. Знаеше, че носи бойно облекло, черно и сребърно като нощното небе. Тропотът на тежките й ботуши по мраморния под беше единственият звук в Града.

Мина през позната стая с висок, сводест таван. Мрамор в най-различни цветове образуваше фигури, прекалено сложни, та окото й да ги обхване. Върху пода имаше два преплетени кръга: именно тук двамата с Джулиън бяха станали парабатаи.

Отвъд тази стая се намираше Звездната зала. Параболичните звезди блещукаха по пода, Мечът на смъртните висеше с върха надолу зад базалтовата маса, сякаш я чакаше. Тя го взе и откри, че е лек като перце. Прекоси стаята и стъпи в квадрата на Говорещите звезди.