Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Ръката му стисна по-здраво оръжието.

Зад него се появи размазано петно, разнесе се плясък на крила и нещо го удари силно по рамото, така че той политна настрани. Ема го видя да се обръща рязко с яростно изражение върху лицето.

— Аш! Какво правиш?

Ема зяпна от изненада. Действително беше Аш… и на гърба му имаше чифт крила. За Ема, израснала с образа на Разиел, то бе като удар. Надигна се на лакти, приковала поглед в тях.

Бяха ангелски крила и едновременно с това не бяха. Бяха черни, увенчани със сребро, и искряха като нощното небе. Предполагаше, че са по-широки от разперените му ръце.

Бяха красиви, най-красивото нещо, което беше виждала в Туле.

— Не — каза Аш спокойно, приковал поглед в баща си, и грабна меча от ръката му. Отдръпна се назад, а Ема се изправи на крака, раздирана от болка в ключицата, и заби Меча на смъртните в гърдите на Себастиан.

Издърпа го обратно, усещайки как острието изстърга в костите на ребрата му, готова да нанесе нов удар, да го посече на парчета…

Докато вадеше оръжието от тялото му, Себастиан потрепери. Не беше издал звук, когато тя го прониза. Сега устата му се отвори и по долната му устна и брадичката шурна черна кръв, докато очите му се обръщаха в черепа. Писъците на Помрачените достигнаха до ушите й. Кожата му започна да се цепи и гори.

Той отметна глава назад в безмълвен писък и изригна в пепел така, както демоните изчезваха в света на Ема.

Писъците на тукашната Ема секнаха рязко, беше се проснала безжизнено върху тялото на Джулиън. Един по един Помрачените започнаха да падат, свличайки се в краката на бунтовниците, с които се биеха.

Джейс изкрещя и рухна на колене. Зад него Ема виждаше светлината на Портала, отворен и лумнал в синьо сияние.

— Джейс — прошепна тя и понечи да отиде при него, но Аш застана на пътя й.

— Не бих го сторил. — Говореше със същия зловещо спокоен глас, с който бе казал Не на баща си. — Твърде отдавна е под контрола на Себастиан. Не е онова, което си мислиш. Не може да се върне назад.

Ема вдигна меча си, насочвайки го към Аш. От болката в счупената й ключица й се повдигаше. Аш я погледна, без да трепне.

— Защо го направи? — попита тя. — Защо предаде Себастиан?

— Той щеше да ме убие. — Гласът му беше нисък, леко дрезгав, не момчешкият глас, който имаше в Двора на тъмните елфи. — Освен това речта ти за Клеъри ми хареса. Беше интересна.

Джулиън се беше извърнал от Джейс, който беше коленичил, взирайки се в меча в ръцете си, и тръгна към Ема под зяпналия поглед на Ливи. Тя беше покрита с рани, но се държеше на крака и бунтовниците й я наобиколиха със слисани, невярващи лица.

Писък проряза зловещата тишина на мъртви Помрачени и потресени воини. Писък, който Ема познаваше добре.

— Не го наранявайте! — изкрещя Анабел.

Втурна се към Аш с протегнати ръце. Беше облечена в червената си рокля, краката й бяха боси. Сграбчи Аш за ръката и го затегли към Портала.

Ема се изтръгна от вцепенението си и затича към Джулиън, който бе застанал пред Портала. Мечът му проблесна, докато го вдигаше. Аш се съпротивляваше срещу хватката на Анабел, крещеше й, че не иска да отиде, не и без Джейс.

Анабел беше силна, Ема знаеше колко силна. Но Аш очевидно беше по-силен. Откопчи се от нея и се втурна към Джейс.

Светлината на Портала започна да отслабва. Дали Анабел го затваряше, или той умираше от само себе си? Така или иначе, сърцето на Ема заби учестено, блъскайки се в гърдите й. Тя прескочи тялото на един от Помрачените и се приземи от другата страна в същия миг, в който Анабел се обърна рязко към нея.

— Назад! — изкрещя тя. — Никой от вас не може да мине през Портала! Не и без Аш!

При звука на името си, Аш се обърна. Беше коленичил до Джейс, сложил ръка на рамото му. Лицето му беше разкривено от нещо, което приличаше на скръб.

Анабел тръгна към Ема, с плашещо безизразно лице, такова, каквото беше в онзи ден на подиума. Деня, в който бе забила Меча на смъртните в сърцето на Ливи, спирайки го завинаги.

Стоейки зад Анабел, Джулиън вдигна свободната си ръка и Ема начаса разбра какво имаше предвид, какво искаше.

Вдигна Меча на смъртните, стиснала зъби от болка, и го хвърли.

Оръжието прелетя покрай Анабел и Джулиън, мятайки собственото си оръжие настрани, го улови във въздуха. Той замахна с все още окървавеното острие, описа дъга и преряза гръбнака на Анабел.

Тя нададе ужасяващ, нечовешки писък, като писъка на риболовна златка. Завъртя се като развален пумпал и Джулиън заби Меча на смъртните в гърдите й така, както тя бе сторила с Ливи.