Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Всичко сякаш запълзя мъчително бавно. Ема чу как дъхът на Джулиън изгъргори в гърлото му и го видя да се заковава на място, сякаш се бе превърнал в камък.

— Джулиън Блекторн — каза Себастиан и бялата мъгла, стелеща се около него, бе с цвета на косата му, на косата на Аш. Двама зимни принцове. — Наистина ли мислеше, че ще се хвана на представлението ти в нощния клуб?

— Анабел.

Гласът на Джулиън беше дрезгав и Ема знаеше какво си мисли. Анабел трябва да ги беше предала, тъй като знаеше кои са в действителност.

Челото на Себастиан се сбърчи.

— Какво за Анабел?

Аш поклати глава. Беше едва забележимо движение на отрицание, ала Ема го видя и бе сигурна, че Джулиън също го беше видял. Не , казваше Аш. Анабел не ви предаде.

Но защо Аш би…?

— Пусни пистолета — нареди Себастиан и Джулиън го стори, хвърляйки го в мъглата. Себастиан почти не беше погледнал Ема. Сега обърна ленив, презрителен поглед към нея. — Ти също. Хвърли този евтин меч.

Ема го направи и оръжието издрънча. Нима Себастиан не виждаше Меча на смъртните, препасан на гърба й?

— Носите слънцето върху кожата си — каза той. — Дори това би ми било достатъчно, за да разбера, че не сте от Туле. А благодарение на Аш познавам историята на вашия свят. Знаех за Портала. През всичкото това време се чудех дали някой от вас няма да мине през него. Знаех, че ще се насочите право към Реликвите на смъртните, за да ги скриете от мен. Всичко, което трябваше да сторя, бе да разположа стражи наоколо и да чакам. — По лицето му се разля хищническа усмивка. — А сега ми дайте Реликвите на смъртните или Джулиън ще пръсне главата на сестра ти.

Истинският Джулиън погледна към Ливи. Вътрешно Ема крещеше: Не може отново да я види как умира, не и отново, никой не би могъл да преживее нещо такова два пъти.

Ливи срещна очите на брат си с нетрепващ поглед. В изражението й нямаше страх.

— Няма да я оставиш жива — каза Джулиън. — Каквото и да сторя, ти ще я убиеш.

Усмивката на Себастиан стана още по-широка.

— Ще трябва да изчакаш и да видиш.

— Добре. — Раменете на Джулиън увиснаха. — Само ще извадя Бокала — каза той, вдигайки едната си ръка, докато с другата разкопчаваше якето си. — Ема гледаше потресено, докато той бръкваше вътре. — Ще ти го подам…

Когато извади ръката си от якето, държеше нож за мятане, малък и остър, с червени камъни по дръжката. Ема едва успя да го различи, преди Джулиън да го хвърли. Оръжието профуча във въздуха, одрасквайки бузата на Ливи и потъвайки в окото на Помрачения Джулиън.

Той дори не изпищя. Политна назад, сгромолясвайки се с грохот върху паважа, а пистолетът се изтърколи от ръката му. Себастиан изкрещя, но Ливи вече се беше навела и претъркулвайки се настрани, бе изчезнала в мъглата.

Ема извади Меча на смъртните и се нахвърли върху Себастиан. Светът изригна в хаос. Себастиан изкрещя на своите Помрачени и те се втурнаха към тях, изоставяйки бунтовниците, за да застанат между Ема и своя лидер. Джейс се нахвърли върху Ема, бутайки Аш зад себе си, ала Джулиън вече беше там, беше вдигнал падналия меч на Ема и го стовари с дрънчене върху Хеосфорос, изтласквайки Джейс назад от Ема.

Ема замахна към най-близкия от Помрачените с Меча на смъртните. Той изведнъж беше станал лек в ръката й и пееше, докато тя го размахваше, така както единствено Кортана беше пял в ръката й някога, и тя внезапно си спомни името му: Мелартак. Един Помрачен с ниско подстригана руса коса се прицели в нея. Куршумът отскочи от острието на Мелартак. Помраченият зяпна, а Ема заби Меча на смъртните в гърдите му, запращайки го назад с такава сила, че той събори друг от Помрачените със себе си, докато падаше.

Чу как някой извика — беше Ливи, хвърлила се в схватката. Наведе се и се претърколи, прострелвайки Помрачения, който връхлиташе върху Бат. Звуците на битката отекваха приглушено между стените от мъгла, която се стелеше около тях.

Мелартак беше размазано сребърно петно в ръката на Ема, отбиващ остриета и куршуми, докато тя все повече се доближаваше до Себастиан. Видя Бат да се насочва към Аш с байонет в ръка. Аш не помръдваше, просто стоеше и наблюдаваше хаоса като зрител в театър.

— Сложи ръце зад гърба си — нареди Бат и Аш го погледна смръщено, сякаш беше невъзпитан гост, прекъснал пиеса. Бат вдигна байонета си. — Виж, хлапе, прави каквото…

Аш прикова нетрепващи зелени очи в Бат.

— Не искаш да го направиш — каза той.

Бат замръзна, стиснал оръжието си. Аш се обърна и се отдалечи, без да бърза, почти лениво, потъвайки в мъглата.