Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Очите на Ема запариха. Тя сведе поглед и лапна още една хапка овесена каша. Мая имаше право — с канела беше по-вкусно.

— Не искаш ли кафе? — попита Даяна, появявайки се на масата им. Беше облечена изцяло в черно, препасала два патрондаша около кръста си. — Аз ще го изпия.

Ема потръпна.

— Махни го от тук. Ще ти бъда благодарна.

Група хора, облечени в черно като Даяна и носещи пушки, влязоха в столовата под боен строй.

— Снайперисти — обясни Даяна. — Те ще ни покриват от въздуха.

— Даяна, ние ще тръгваме — заяви Рафаел, изниквайки от нищото по онзи дразнещ вампирски начин.

Не си беше дал труда да се облече по войнишки. Носеше дънки и тениска и изглеждаше на около петнайсет години.

— Вие сте съгледвачите, така ли? — попита Ема.

— Това е оправданието ми да не се движа заедно с вас, човеците, да — отвърна Рафаел.

Беше доста загадъчно, помисли си Ема, това, че Магнус и Алек го бяха харесвали достатъчно, за да кръстят детето си на него.

— Аз пък нямах търпение да си поиграя на „Виждам, виждам“ — каза тя.

— Щеше да изгубиш — заяви Рафаел. — Вампирите са страшно добри на „Виждам, виждам“.

Той се отдалечи, поспирайки, за да размени няколко думи с някого. Ливи. Тя го потупа по рамото и за изненада на Ема, той не я изгледа яростно… кимна почти дружелюбно и отиде да се присъедини към отряда от вампирски съгледвачи. Те се отправиха към изхода, а Ливи се запъти към тяхната маса.

— Всички са готови — каза.

Изглеждаше така, както първия път, когато я бяха видели в Туле. Корава и готова за всичко. Косата й беше прибрана в стегната опашка. Наведе се, за да целуне Камерън по бузата, и потупа Джулиън по рамото.

— Джулс, вие с Ема идвате с мен. Днес има мъгла.

— Мъгла не ми звучи толкова зле — каза Ема.

Ливи въздъхна.

— Почакай и ще видиш.

И Ема наистина видя. Мъглата в Туле беше като всичко друго в Туле: изненадващо ужасна.

Излязоха от „Брадбъри“ в малка групичка: Ема, Джулиън, Ливи, Камерън, Бат, Мая, Дивя, Раян и още неколцина бунтовници, които Ема не познаваше по име. Мъглата ги блъсна като стена. Гъсти валма се надигаха от земята като колони и се рееха във въздуха, превръщайки всичко на разстояние от повече от няколко крачки в размазано петно. Миришеше на изгорено, като пушека от голям пожар.

— Ще накара очите и гърлото ви да запарят, но не е опасна — каза Ливи, след като се разделиха на по-малки отряди и се пръснаха по „Бродуей“. — Кофти за снайперистите обаче. Никаква видимост.

Вървеше пред Ема и Джулиън в канавката край тротоара, а те я следваха, защото очевидно знаеше къде отива. Мъглата задушаваше мътната светлина на умиращото слънце почти напълно. Ливи беше извадила фенер и насочи лъча му към пелената пред тях.

— Поне няма да има коли. Понякога Помрачените се опитват да те прегазят, ако решат, че си незаклет. Никой обаче не шофира в мъглата.

— Някога вали ли изобщо? — попита Ема.

— Вярвай ми — отвърна Ливи, — не искаш да бъдеш тук, когато вали.

Тонът й говореше, че ще е по-добре Ема да не задава повече въпроси и че вероятно тук валяха ножове или жаби, болни от бяс.

Бялата мъгла като че ли удавяше и всички звуци и те крачеха безшумно в нея, следвайки лъча от фенера на Ливи. Джулиън изглеждаше потънал в мисли. Ливи погледна първо към него, а после към Ема.

— Има нещо, което искам да вземеш — каза тя толкова тихо, че Ема трябваше да се приведе към нея, за да я чуе. — Писмо, което написах за Тай.

Тя пъхна един плик в ръката на Ема, която го прибра във вътрешния си джоб, хвърляйки поглед върху името, надраскано отгоре му. Тиберий.

— Окей. — Ема погледна право напред. — Но ако няма да дойдеш с нас през Портала, трябва да кажеш на Джулиън.

— Порталът не е наистина сигурен, нали? — меко каза Ливи.

— Ще се приберем — заяви Ема. — Все някак.

Ливи наклони глава на една страна, оценявайки решимостта на Ема.

— Все още не съм решила.

— Вижте. — Очертанията на Джулиън станаха по-ясни, когато той се приближи до тях, вече не размазани от мъглата. — Пристигнахме.

„Ейнджълс Флайт“ се извисяваше над тях, прорязвайки мъглата. Много отдавна, във време, когато хората все още ги беше грижа за неща като безопасност, около железопътната линия беше издигната ограда, ала сега тя беше съборена и тротоарът беше осеян с метални халки. Два дървени вагона лежаха на една страна по средата на хълма, катурнали се от релсите като счупени играчки. Когато украсена оранжево-черна арка с думите „Ейнджълс Флайт“ се издигаше над входа.