Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Очите на Ема запариха.

— Мога да го кажа отново.

— Не е нужно. — Докосна я леко по бузата. — Винаги ще си спомням как изглеждаше, когато го каза.

— Тогава ми се ще да носех нещо по-секси — засмя се Ема мъничко пресекливо.

Очите му потъмняха… онова потъмняване от желание, което единствено тя бе виждала.

— Вярвай ми, няма нищо по-секси от теб в някоя от ризите ми. — Той докосна леко яката и кожата на Ема настръхна. Гласът му беше нисък и дрезгав. — Винаги съм те желал. Дори когато не го знаех.

— Дори по време на парабатайската ни церемония?

Почти бе очаквала Джулиън да се засмее, ала вместо това той прокара пръст по материята на ризата й, по ключицата й, до основата на гърлото й.

— Особено тогава.

— Джулиън…

— Не ме умолявай да те оставя — прошепна той. — И да не дойда подире ти.

Разкопча най-горното копче на ризата, оголвайки малко късче плът. Вдигна очи към нея и тя кимна, оформяйки с пресъхнали устни едно безмълвно: Да, искам го, да.

— Гдето идеш ти, и аз ще ида.

Пръстите му се плъзнаха надолу, откопчавайки още едно копче, разкривайки извивката на гърдите й. Зениците му се разшириха, потъмняха.

Имаше нещо еретично в това, нещо, носещо тръпката на абсолютно забраненото. Думите на парабатайската церемония не биваше да изразяват желание. И все пак всяка дума потреперваше през нервните окончания на Ема, сякаш ангелски крила докосваха кожата й.

Тя посегна към ризата му и я свали през главата му. Прокара ръце по гърдите му, надолу към извивката на кръста, набраздените мускули на корема му. Проследи всеки белег.

— Гдето останеш и аз ще остана.

Пръстите му откриха още едно копче и още едно. Ризата прошумоля и се отвори. Много бавно той я смъкна от раменете й и я остави да се плъзне по ръцете й. Очите му бяха ненаситни, ала ръцете му бяха нежни. Помилва голите й рамене и се наведе, за да целуне местата, които падналата риза беше разкрила, прокарвайки пътечка между гърдите й, докато тя се изви назад в ръцете му.

— Твоите люде ще бъдат мои люде и твоят Бог мой Бог — промълви той до кожата й.

Ема политна назад, повличайки го със себе си. Тежестта му я притисна към мекотата на леглото. Той пъхна ръце под тялото й и я целуна, бавно и продължително. Тя прокара пръсти през косата му, както обичаше да прави открай време, усещайки как копринените къдрици гъделичкат дланите й.

Свалиха дрехите си, без да бързат. Всяко ново късче разголена кожа беше повод за друго благоговейно докосване, друга бавна целувка.

— Гдето умреш ти и аз ще умра — прошепна Джулиън до устата й.

Ема разкопча дънките му и той ги изрита настрани. Усещаше, че е корав до нея, ала не бързаха за никъде: пръстите му проследиха извивките й, възвишенията и спадовете на тялото й, сякаш с всяко докосване на ръцете си той я рисуваше в злато и слонова кост.

Тя обви крака около него, за да го задържи близо до себе си. Устните му се плъзнаха по бузата, по косата й, докато той се движеше в нея. Погледът му нито за миг не се откъсваше от нейния, понасяйки и двамата нагоре. Издигнаха се като един, в огън и искри, всеки миг беше по-ярък от предишния, а когато най-сетне се откъснаха и паднаха заедно, около тях се посипа дъжд от златни звезди.

Когато всичко свърши, Ема се сгуши в Джулиън, останала без дъх. Зачервен, влажен от пот, той улови шепа от косата й и я уви около пръстите си.

— Ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от теб , Ема — каза и притисна устни до кичурите.

Ема затвори очи и прошепна:

— Джулиън. Джулиън. Ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от теб.

Джулиън седеше на ръба на леглото и се взираше в мрака.

Сърцето му беше преизпълнено с Ема, ала в ума му кипеше смут. Радваше се, че й беше казал истината за думите на кралицата, за решимостта да потърси изгнание. Възнамерявал бе да каже още.

Докато ти си жив и аз съм жива, ще те обичам. Думите бяха изпълнили сърцето му и го бяха разбили. Опасността от това да обича Ема беше като белег от битка: източник на гордост, спомен за болка. Не бе могъл да й каже останалото: Ами ако магията се завърне, когато се приберем у дома? Ами ако престана да разбирам какво означава да те обичам?

Тя бе толкова храбра, неговата Ема, и толкова красива, и той я желаеше толкова силно, че ръцете му трепереха, докато разкопчаваше ризата й и посягаше към нощното шкафче. Сега тя спеше, увита в одеяла, рамото й беше блед полумесец. А той седеше на ръба на леглото, стиснал камата, инкрустирана със скъпоценни камъни, която Ема беше донесла по-рано от стаята с оръжията на долния етаж.