Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

Черна базалтова маса бе поставена до една от стените и върху нея имаше два предмета: бокал и меч. Бокалът беше златен, с инкрустиран с рубини ръб. Мечът бе от тежко тъмно сребро с дръжка във формата на ангелски крила.

Ема познаваше и двата предмета. Всеки ловец на сенки ги познаваше от безброй картини, гоблени и илюстрации в учебниците по история. Забеляза с изненада, че нито Бокалът, нито Мечът бяха покрити с прах.

Камерън си пое рязко дъх.

— Не вярвах, че някога ще ги видя отново. Не и след Войната.

— Дай ми фенера. — Даяна протегна ръка към Ема. — Вие двамата, вървете.

Ема й подаде фенера и двамата с Джулиън се приближиха до масата. Джулиън взе Бокала и го втъкна в портупея, който беше препасан през гърдите му, а после закопча якето си отгоре му. На Ема й беше нужно малко повече, за да събере сили и да вземе Меча. За последен път го беше видяла в ръката на Анабел, докато тя посичаше Робърт Лайтууд и забиваше отломките от прекършеното му острие в гърдите на Ливи.

Ала това беше друг меч, неокървавен и нестрошен. Грабна го и го смени с оръжието на гърба си. Мечът на смъртните тежеше върху гръбнака й и тя си спомни думите на кралицата, че някога нефилимите са били великани на земята, притежаващи силата на хиляда мъже.

— Най-добре да вървим — каза Даяна. — Както магьосницата каза, не е разумно да оставяме това място отворено прекалено дълго.

Камерън се огледа наоколо, потръпвайки от отвращение.

— Лично аз не мога да се махна от тук достатъчно скоро.

Докато прекосяваха Града, лъчът на фенера танцуваше, отразяван от полускъпоценните камъни, инкрустирани в сводовете от кости. Искряха по начин, който изпълваше Ема с тъга: какъв бе смисълът от красота, която никой не може да види?

Стигнаха до един тунел и тя с облекчение осъзна, че наближават стълбите и повърхността: до ушите й достигнаха звукът на вятъра, пукотът на ауспух…

Тя настръхна. Никой не шофира в мъглата.

— Какъв е този шум? — каза и всички наостриха уши.

Звукът се разнесе отново и този път Камерън пребледня.

— Изстрели — каза Даяна, вадейки пистолет от кобура на кръста си.

— Ливи.

Камерън се втурна да бяга, но не беше направил повече от няколко крачки, когато от сенките изникнаха фигури… алени фигури, обвити в дим. Сребърно острие проблесна в мрака.

— Помрачени! — изкрещя Джулиън.

Дългият меч на Ема вече беше в лявата й ръка, тя се втурна напред, изваждайки един бо шурикен 26 26 Японско метателно оръжие. — Б. пр. от колана си и запращайки го по фигурите в червено. Те се дръпнаха назад, а струя кръв оплиска стената зад тях.

Една от Помрачените с дълга кестенява коса се хвърли към тях. Камерън се бореше, с един крак все още в подножието на стълбището. Изстрел отекна в ушите на Ема и Помрачената рухна като чувал. Когато се обърна, видя Джулиън да сваля пистолета си с каменно изражение. От дулото се вдигаше дим.

— Бягайте! — Даяна пусна фенера, побутна Ема в гърба и се прицели. — Вървете при Ливи! Вървете при останалите!

Намекът беше: отнесете Бокала и Меча далече от Помрачените. Ема се втурна да бяга, описвайки посичащи дъги с меча от двете си страни. Видя Камерън, вчепкан с един Помрачен, и разпозна Дейн Ларкспиър. Подлец в един свят, подлец и в друг, помисли си, докато Камерън изритваше краката на Дейн изпод него.

Само че от един от другите тунели прииждаха още Помрачени. Чу как Джулиън извика и ето че се носеха по стъпалата, Ема с меч в ръка, Джулиън — с пистолет. Изхвръкнаха от изхода на Града на тишината…

И налетяха на ужасяваща жива картина.

Мъгла се стелеше навсякъде — бели нишки като мрежата на гигантски паяк. Ала Ема видя онова, което трябваше да види. Десетки от бунтовниците на Ливи бяха коленичили в мълчание, сложили ръце зад главите си. Зад тях стояха дълги редици Помрачени, въоръжени с байонети и автомати. Теса все така беше отпусната тежко до колоната на арката, ала сега Рафаел бе този, който я държеше, и то учудващо грижовно.

Ливи беше на крака в центъра на групата Помрачени и бунтовници. Беше на крака, защото Джулиън — един по-висок, по-възрастен, по-голям Джулиън с мрачна, смъртоносна усмивка, целият облечен в червено — стоеше зад нея, обвил ръка около гърлото й. С другата си ръка притискаше дулото на пистолет до слепоочието й.

Зад него, облечен в скъп тъмен костюм, стоеше Себастиан с Джейс и Аш от двете му страни. Аш не беше въоръжен, ала Джейс държеше меч, който Ема разпозна: Хеосфорос, който в техния свят принадлежеше на Клеъри. Беше красив меч, с дръжка от злато и обсидиан и осеяно с черни звезди сребърно острие.