Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

В това да бъде заедно с двамата имаше нещо сладко и спокойно домашно по начин, който не бе изпитвала, откакто беше напуснала дома си. Което беше странно, защото нямаше нищо обикновено нито у Марк, нито у Кийрън, нито пък нищо нормално в това, което изпитваше към тях.

Всъщност, откакто се бяха завърнали от Земите на елфите, почти не ги беше виждала. Прекарвала бе времето си в стаята на Ема, тревожейки се, че приятелката й ще се събуди, а тя няма да бъде там. Спала бе на дюшек до леглото й… не че беше спала кой знае колко. Ема се мяташе неспокойно в леглото и денем, и нощем, викайки отново и отново: Ливи, Дру и Тай, и Марк, родителите си и най-вече Джулиън.

Това бе още една причина Кристина да искаше да бъде в стаята с нея, причина, която не беше признала на никого. В обърканото си състояние Ема казваше на Джулиън, че го обича, молеше го да я прегърне. Всичко това можеше да бъде изтълкувано като израз на обич между парабатаи… но от друга страна, можеше и да не бъде. Като пазителка на тайната на Ема и Джулиън, Кристина имаше чувството, че им дължи да защити неволните признания на Ема.

Знаеше, че Марк изпитва същото, той беше стоял с Джулиън, макар да докладваше, че Джулиън викал много по-малко. Това бе едно от малкото неща, които й беше казал, откакто се бяха върнали от царството на феите. Тя нарочно избягваше и него, и Кийрън. Диего и Хайме бяха в затвора, консулът беше под домашен арест, семейство Диърборн все още бяха на власт, а Ема и Джулиън бяха в безсъзнание — беше прекалено стресирана, та точно сега да се занимава с бъркотията, която представляваше любовният й живот.

До този момент не беше осъзнала колко много й бяха липсвали.

— Здрасти! — Тави нахълта в кухнята. През последните няколко дни, докато Джулиън беше болен, беше потиснат, но се беше съвзел със завидната приспособимост на малките деца. — Аз трябва да отнеса сандвичите — добави с излъчването на някой, комуто бяха възложили изключително важна задача.

Марк му връчи чиния с понички и друга на Кийрън, който подкара Тави навън с вида на човек, започващ да свиква с това да е заобиколен от голямо семейство.

— Ще ми се да имах фотоапарат — подхвърли Ема, след като двамата излязоха. — Снимка на надменен елфически принц, понесъл чиния отвратителни сандвичи от понички, би била страхотен спомен.

— Сандвичите ми не са отвратителни. — Марк се облегна на плота с непринудено изящество. В сините си дънки и тениска имаше напълно човешки вид… ако не се брояха заострените му уши. — Наистина държиш на него, нали?

— На Кийрън? — Кристина почувства как пулсът й се ускорява, от нерви и от близостта на Марк. В продължение на дни бяха говорили единствено за повърхностни неща. Интимността на това да обсъждат чувствата си караше сърцето й да препуска. — Да. Аз… искам да кажа, ти го знаеш, нали? — почувства, че се изчервява. — Видя ни да се целуваме.

— Да — отвърна Марк. — Но не знаех какво означава за теб, както и за Кийрън. — Лицето му придоби замислен вид. — Лесно е да отидеш далече в земите на феите. Исках да те уверя, че не се разсърдих, нито ревнувах. Наистина, Кристина.

— Добре — каза тя неловко. — Благодаря ти.

Ала какво означаваше това, че не й се сърдеше, нито ревнуваше? Ако онова, което се беше случило с нея и Кийрън в земите на феите, се беше случило между ловци на сенки, тя би го сметнала за проява на интерес. И би се тревожила, че Марк ще бъде разстроен. Ала не беше това, нали? Възможно бе за Кийрън да не бе означавало повече от ръкостискане.

Кристина прокара длан по гладката повърхност на кухненския плот. Неволно си спомни един разговор между нея и Марк тук, в Института. Струваше й се толкова отдавна. Завърна се в главата й като ярък сън.

— Наистина го мислех, когато казах, че си красива. Желая те; а Кийрън няма да има нищо против…

— Желаеш ме?

— Да — отвърна Марк простичко и Кристина извърна очи, почувствала изведнъж колко близо бе тялото му до нейното. Очертанията на раменете му под сакото. Беше прекрасен така, както можеха да бъдат само елфите, по един неземен начин, така приличен на живо сребро, сякаш лунни лъчи върху водата. Не изглеждаше съвсем досегаем, ала Кристина го бе виждала да целува Кийрън и знаеше, че не е така. — Не искаш ли да бъдеш желана?

Някога, в едно отминало време, Кристина би се изчервила.

— Не точно такива комплименти харесват смъртните жени.

— Защо не? — попита Марк.

— Защото звучи, сякаш съм предмет, който искаш да използваш. А когато казваш, че Кийрън няма да има нищо против, звучи, сякаш няма да има нищо против, понеже аз съм без значение.