Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Това е толкова типично за хората. Да ревнуват тялото, но не и сърцето.

— Виждаш ли, аз не искам тяло без сърце — каза Кристина.

Тяло без сърце.

Би могла да има и Марк, и Кийрън по начина, за който Марк бе говорил тогава… би могла да ги целува и да бъде с тях, и да се сбогува, когато си тръгнеха от нея, защото те щяха да го направят.

— Кристина — повика я Марк. — Добре ли си? Изглеждаш… тъжна. Надявах се да ти вдъхна успокоение.

Той докосна леко лицето й, проследявайки с пръсти очертанията на скулата й.

Не искам да говоря за това , помисли си Кристина. В продължение на три дни не бяха говорили за нищо важно, освен за Ема и Джулиън. Тези три дни и покоят между тях й се струваха деликатни, сякаш твърде много обсъждане на суровата действителност би могло да разбие всичко.

— Сега нямаме време да говорим за това — каза тя. — Може би по-късно…

— Тогава нека кажа само едно. — Гласът на Марк беше тих. — Твърде дълго бях разкъсван между два свята. Мислех, че съм ловец на сенки, повтарях си, че съм само това. Осъзнах обаче, че връзката ми със земите на феите е по-силна, отколкото предполагах. Не мога да оставя половината от кръвта, половината от сърцето си в който и да било от световете. Мечтая си да имам и двата, но знам, че е невъзможно.

Кристина се извърна, за да не вижда изражението му. Щеше да избере земите на феите, знаеше го. Щеше да избере Кийрън. Те имаха история, голяма любов в миналото. И двамата бяха елфи и макар тя да бе изучавала царството на феите и да копнееше за него с цялото си сърце, не беше същото. Те щяха да бъдат заедно, защото си принадлежаха, защото имаха нещо красиво заедно, и я очакваше болка, когато изгубеше и двамата.

Ала такава беше съдбата на смъртните, обикнали някого от царството на феите. Те винаги плащаха висока цена.

Оказа се, откри Ема, невъзможно да мразиш сандвич от поничка. Дори ако след време артериите й щяха да платят за това. Тя изяде три.

Марк ги беше подредил грижливо върху плата, поставени върху една от големите маси в библиотеката… нещо в желанието да достави удоволствие, криещо се в жеста му, докосна сърцето й. Всички се бяха скупчили около дългата маса, включително и Кийрън, който седеше тихо, с безизразно лице до Марк. Носеше простичка черна риза и ленен панталон. Изглеждаше съвсем различен от последния път, когато го беше видяла в Двора на тъмните феи, изцапан с кръв и пръст, с разкривено от ярост лице.

Магнус също изглеждаше различно. И промяната не беше за добро. Беше слязъл в библиотеката, облягайки се тежко на Алек, лицето му беше посивяло и изопнато от болка. Сега лежеше върху един диван до масата, наметнал одеяло на раменете си. Въпреки одеялото и топлото време, често го разтърсваха тръпки. Всеки път когато го направеше, Алек се привеждаше над него и отмяташе косата му назад или придърпваше одеялото нагоре.

И всеки път когато Алек го направеше, Джейс, седнал от другата страна на масата до Клеър, се напрягаше, стиснал безполезно ръце в юмруци. Защото това означаваше да си парабатай, знаеше Ема. Да чувстваш болката на някой друг така, сякаш е твоя.

Магнус лежеше със затворени очи, докато Ема разказваше историята на Туле. От време на време Джулиън добавяше по някоя подробност или замазваше нещо, когато решеше, че е необходимо. Не я притискаше обаче при най-трудните части, когато трябваше да разкаже за смъртта на Алек и Магнус или за Изабел Лайтууд и Меча на смъртните. За смъртта на Клеъри от ръката на Лилит.

И за Джейс. Очите на Джейс се разшириха невярващо, когато Ема заговори за онзи Джейс, който живееше в Туле, покорен от Себастиан толкова отдавна, че никога нямаше да бъде свободен. Ема видя как Клеъри стисна ръката му, очите й бяха плувнали в сълзи така, както не го бяха направили, докато слушаше за собствената си смърт.

Ала най-ужасно, разбира се, бе да разкаже за Ливи. Защото, макар другите истории да бяха истории за ужаси, знанието за Ливи в Туле им напомняше, че в техния свят също се беше разиграла история на ужасите, която не бяха състояние да променят или върнат назад.

Дру, която беше настояла да присъства заедно с всички останали, не проговори, докато те описваха Ливи, ала по бузите й се стичаха безмълвни сълзи. Марк пребледня като платно. А Тай, който изглеждаше по-слаб, отколкото Ема си го спомняше, оръфан като изгризан нокът, не издаде нито звук. Кит, който седеше до него, сложи предпазливо ръка върху тази на Тай. Тай не реагира, но и не я отдръпна.