Кассандра Клэр - Кралица на въздух и мрак

— Значи, да полеем земите, поразени от мора, с вода от езерото Лин и да запазим известна част от нея, за да излекуваме магьосниците — каза Хелън. — Въпросът сега е как да се доберем до езерото Лин покрай стражите от Кохортата, разположени из цял Идрис. И как да се измъкнем след това…

— Аз ще го направя. — Магнус седна и одеялото падна от раменете му. — Аз ще…

— Не! — отсече Алек рязко. — Няма да се изложиш на такава опасност, Магнус, не и в това състояние.

Магнус отвори уста, за да възрази, но Клеъри се наведе през масата с умолителен поглед.

— Моля те, Магнус. Толкова пъти си ни помагал. Нека този път ние да ти помогнем.

— Как? — попита Магнус дрезгаво.

Джейс се изправи на крака.

— Ние ще отидем в Идрис.

Клеъри също се изправи. Стигаше само до бицепса на Джейс, ала решимостта й беше очевидна.

— Мога да отварям портали. Не можем да отидем в Аликанте, но и не е нужно. Достатъчно е да ни отведа в Идрис. Ще отидем до езерото Лин, след това в Брослинд и ще се върнем възможно най-бързо. Ще го направим толкова пъти, колкото е необходимо, за да донесем достатъчно вода.

— Из цял Идрис патрулират стражи — предупреди ги Хелън. — Ще трябва да бъдете въоръжени и готови.

— В такъв случай ще започнем да се въоръжаваме сега. — Джейс намигна на Магнус. — Приготви се да ти помогнем, магьоснико, независимо дали ти харесва, или не.

— Не ми харесва — измърмори Магнус, отпускайки се в одеялото, но се усмихваше.

А начинът, по който Алек погледна Джейс и Клеъри, бе по-красноречив от всякакви думи.

— Почакайте. — Ейлийн, която ровеше в купчина листове на бюрото си, вдигна ръка. — Разполагам с графика на патрулите. Обикалят различни участъци в Идрис, за да се уверят, че са „прочистени“ от долноземци. — Изрече думите с отвращение. — Днес и тази вечер ще са при езерото Лин. — Тя вдигна очи. — Не може да отидете сега.

— Можем да се справим с неколцина стражи — каза Джейс.

— Не — заяви Магнус. — Прекалено е опасно. Бихте могли да се справите с десет или двайсет стражи, но тук ще става въпрос за петдесетина или стотина…

— Стотина. — Хелън надникна над рамото на Ейлийн. — Най-малко.

— Няма да позволя да поемете този риск — каза Магнус. — Ще си изхабя силите, използвайки магията си, за да ви върна обратно.

— Магнус.

Клеъри звучеше ужасено.

— Какво казва графикът? — попита Джулиън. — Кога биха могли да отидат?

— Утре призори — отвърна Ейлийн. — Дотогава би трябвало да са се разпръснали. — Тя остави листовете на масата. — Знам, че не е идеално, но нямаме друг избор. Днес ще подготвим всичко, за да сме сигурни, че нищо няма да се обърка.

Последва оживено обсъждане, в което всеки предлагаше да помогне, нагърбвайки се с една или друга отговорност. Ема и Кристина щяха да говорят с Катарина за възможния лек, Марк и Джулиън щяха да проучат картите на Брослинд, за да открият къде има поразени участъци, Клеъри и Джейс щяха да отидат да си вземат оръжия и бойно облекло, а Хелън и Ейлийн щяха да се опитат да открият точно кога патрулиращият отряд щеше да се премести от езерото Лин в Брослиндската гора. Междувременно Тай и Кит щяха да започнат да съставят списък с имената на местни магьосници, които биха могли да имат нужда от водата, след като се сдобиеха с нея.

Докато всички си събираха нещата, Тай отиде в ъгъла, където Тави си играеше, и му подаде малко влакче, очевидно в замяна на слушалките си. Ема се приближи тихичко.

— Тай — каза, коленичейки до него. Тави беше прекалено зает да преобръща влакчетата си надолу с главата. — Трябва да ти дам нещо.

— Какво нещо?

Звучеше озадачен. Ема се поколеба, а после извади плика от джоба си.

— Писмо. От Ливи от другото измерение… от Туле. Казахме й за теб и тя реши да ти напише нещо, което да прочетеш. Не съм го отваряла — добави. — То е само за теб.

Тай се изправи. Беше изящен като птица с кухи кости и изглеждаше също толкова лек и крехък.

— Тя не е моята Ливи.

— Знам — увери го Ема. Не беше в състояние да откъсне очи от ръцете му. Кокалчетата им бяха разранени и червени. Нейният Джулиън отдавна да беше забелязал и да бе преобърнал земята, за да открие какво бе станало. — Не е нужно да го четеш. Ала то е твое и смятам, че трябва да е у теб. — Тя замълча за миг. — Все пак идва толкова отдалече.

По лицето на Тай пробяга нещо, което Ема не можа да разчете съвсем. Взе обаче плика, сгъна го и го пъхна в джоба си.

— Благодаря — каза и отиде в секцията ДОЛНОЗЕМЦИ: МАГЬОСНИЦИ, където Кит се бореше с няколко тежки книги.