Джон Робертс - Конан наемника

По тези ниски хълмове боровете бяха гъсти. Горската тишина се нарушаваше съвсем рядко единствено от зловещия вой на вълците, но това не го тревожеше. Зимата току-що беше започнала и вълците не бяха толкова изгладнели, та да нападнат човек; във всеки случай въоръжен боец, силен като него, нямаше основание да се страхува.

Конан вървеше доволен и дори щастлив. Северните страни бяха негов дом и макар съблазнителният юг да беше привлекателен, тези студени земи му допадаха повече. Той знаеше, че напролет ще пощурее от скука и копнеж за топлите южни земи, но сега беше готов за зимен бой в тази северна пустош. Все пак му потрябваха няколко минути, за да разбере, че звънът на оръжия, който му се счува, не е само в неговата глава, а е истински.

Конан се усмихна и се затича натам, откъдето идваха тези звуци. Песента на удрящи се оръжия беше любимата музика на неговия живот. Дори отдалеч можеше да различи звука на желязната сабя, захапваща бронзова ризница, пеещия крясък на железния връх на копието, плъзгащо се по шлема, глухото тракане на стоманените оръжия в дървен щит. Виковете бяха силни и продължителни. Той разбра, че се бие малка група — или голяма, която вече привършва боя. Доколкото познаваше северняците обаче, в тази група нямаше непохватни хора.

Изкачи се на едно възвишение и видя под него тясна долина, през която се виеше път. По средата на пътя облечени в бронз бойци се биеха жестоко. Конан разгледа внимателно биещите се, за да разбере дали си заслужава да се присъедини към едната или към другата страна.

Докато се спускаше от хълма, започна да различава подробности. Биещите се мъже се бяха скупчили около двама души — мъж със сива брада и жена. Нападателите бяха по-многобройни, но на външен вид приличаха на защитниците. „Затова в цивилизованите армии се използуват стандартни униформи и ливреи“ — помисли си Конан.

Вече се готвеше да седне и да се порадва на зрелището, когато погледът му се спря върху един от нападателите. Конан позна шлема с гарваново украшение на човека, който си бе позволил да се отнесе към него като към стока за продан, и това го накара да вземе решение.

Конан се спусна по склона с такъв страхотен кимерийски боен вик, че биещите се спряха да крещят. Някои от атакуващите се обърнаха да го видят, а един дори тръгна към него с високо вдигнат щит. Без да спира, Конан хвърли копието си. Човекът вдигна щита, за да го спре, но желязното острие мина през дървото, прониза го под брадичката, разцепи я на две и излезе цяла педя от врата му.

Боецът с гарвановото украшение на шлема също съгледа Конан и извика:

— Чужденецо! Предупредих те да не напускаш имението на търговеца, глупако! Сега ела да посрещнеш смъртта си.

— Поднеси ми я лично, мерзавецо — извика Конан и се усмихна. — Аз съм Конан от Кимерия и мога да победя когото и да било от вас!

Човекът е гарвановото украшение трябваше да отговори на това дръзко предизвикателство или да стане за посмешище в очите на другарите си.

— Аз съм Аджилулф от Тунгия и не се страхувам от никого.

И нападащите, и защитаващите се, изглежда, намериха в това добра възможност да си отдъхнат от боя и свалиха оръжия, за да наблюдават рядкото представление.

Конан усети студените сиви очи на жената върху себе си, вдигна сабя за поздрав и после насочи цялото си внимание към мъжа пред себе си. Аджилулф пристъпи напред по начин, който показваше, че умее да си служи със сабя и щит: с присвити колене и изправен гръб, с щит, готов да слезе надолу, за да предпази краката, или да се вдигне, за да прикрие главата. Ръката, стиснала сабята, беше вдигната високо и извита така, че острието лежеше наклонено над гърба му. Само с едно леко движение би могъл да удари е всичка сила главата, бедрата или краката под щита на своя противник.

Конан предпочиташе да се бие по свой начин. Той се хвърли напред, наведе се ниско и вдигна щита си почти хоризонтално. Сабята му беше ниско и доста назад. Противникът му не можеше да види нищо освен щита и очите на Конан над ръба му.

Аджилулф удари пръв, насочвайки се към шлема на Конан, но кимериецът вдигна леко щита и в същото време замахна със сабята си към крака на противника. Боецът с гарвановото украшение на шлема спусна надолу щита си, за да посрещне удара. Двете саби изтракаха върху щитовете. Аджилулф се наведе силно напред и се опита да удари над щита откритото за момент рамо, но Конан отстъпи и нанесе силен страничен удар към хълбока на своя противник. Аджилулф премести навреме щита си и отново никой от ударите не можа да достигне целта. Двамата отскочиха едновременно назад, а наблюдаващите бойци шумно поздравиха отличната размяна на удари.