Джон Робертс - Конан наемника

Усети, че в стаята има поне още двама души. Сигурно не бяха много недружелюбни, щом като не му бяха прерязали гърлото тогава, когато бяха имали възможност. Тъй като беше видял надписи на турански, Конан реши да пробва най-напред този език.

— Къде съм? — Гласът му прозвуча повече като грачене на врана, отколкото като говор на човек, но въпреки това докара някакъв дебело облечен мъж до него. Чертите му бяха турански, както и говорът.

— Добре дошъл отново в страната на живите, приятелю. Щастлив съм да ти съобщя, че това е суха земя, макар и студена.

— Всяка твърда земя е по-добра от Вилайет при буря — каза Конан. — Ти крайбрежен търговец ли си?

— Работя за братя Кирос. — Търговецът опря пръсти до гърдите си и леко се поклони. — Казвам се Дооз.

— Аз съм Конан от… — Той се канеше да каже от Червеното братство, но се отказа от намерението си. — От Кимерия. Служех на един кораб на юг оттук, когато ни застигна буря. — Стомахът му шумно изкъркори и неговият домакин даде знак на един слуга. Слугата, туранец от низшата класа, донесе резбована дървена чаша, пълна с изпускащо пара ароматно вино.

— Това ще ти пооправи стомаха — каза Дооз. — А после можем да опитаме и малко храна. Несъмнено ти отдавна не си се хранил, а стомахът ти беше доста пълен със солена вода, на което лично съм свидетел.

— Единствено препълненият ми с храна корем може да ме спре от ядене — сподели Конан вече малко по-живо и отпи голяма глътка от ароматното вино — чудесна подкрепа за един полуудавен човек. — Коя е тази страна? Корабът ни тъкмо беше привършил посещението си на едно селище близо до северната граница на Туран, когато ни връхлетя бурята. — Той реши, че е по-добре да не споменава, че бяха оплячкосали селището.

— Намираш се много далеч на север оттам — съобщи му Дооз. — Ние сме на не повече от петдесет левги от северния край на Вилайет, отвъд който е Страната на снежните великани и драконите. Тук няма истински кралства, само малки владения на местни вождове. Всеки от тях има претенции върху обширни земи, но никой всъщност не управлява отвъд обсега на сабята си.

Конан кимна. Това беше вярно за по-голямата част от Севера, който по своята природа все още беше примитивен и разделен на племена.

Слугата донесе блюдо с гъста яхния и купчинка плоски хлебчета, твърди и жилави като подметка.

— Наближава краят на годината, а ти си все още тук — каза Конан, докато ядеше. — Смяташ ли да останеш и през зимата?

— Ще трябва да останем — призна Дооз, напълни една чаша за себе си и наля още вино на Конан. — Последният кораб за сезона трябваше да дойде преди доста време да ни вземе и да откара в Аграпур закупените през годината стоки. Изглежда, нещо му е попречило. Може би бурята.

Конан се зачуди дали това не е бил корабът, който той и Братята бяха ограбили.

— Много неща могат да се случат на един кораб по Вилайет. Някой от местните крале ще те защитава ли през зимата?

— Може би — отговори Дооз унило. — В края на краищата от тази търговия те си набавят много стоки, които не могат да произведат сами. Те обаче са и много алчни, пък има и много разбойнически банди. Ще бъде тежка зима. Истинско щастие ще е, ако останем живи и опазим стоката.

— Кой е господарят тук? — попита Конан.

— Кралят, който претендира за тази част от брега, се нарича Одок. Неговият народ, или по-точно хората от неговото племе, наричат себе си тунгианци. Те са жестоки хора, алчни за злато и коприна, и за други луксозни стоки от юга. За да си ги набавят, търгуват с кожи на животни, които ловят, и с роби от други народи.

— И ти ли търгуваш с роби? — попита Конан подозрително. Дали пък търговецът не му беше спасил живота поради други, недотам благородни подбуди?

— Не. Ние имаме споразумение с търговска фирма „Яфдал“ да търгуваме единствено с неживи стоки, а търговията с роби да извършват те. Всъщност за превозване на роби трябват специални кораби, така че не ни е изгодно да се занимаваме и с двете. Сега тази част от търговското споразумение е невалидна, тъй като представителят на „Яфдал“ си замина преди месец.

Конан се успокои. Имаше много други въпроси, които искаше да зададе, но сънят го обори преди да успее да довърши дори само един от тях.

През следващите два дни кимериецът се възстановяваше от преживяното изпитание. На третия си беше възвърнал напълно силите и се стягаше да тръгва. Дооз се учудваше на бързото му възстановяване. Той мислеше, че Конан ще лежи най-малко месец, но като се изключеше лекото треперене през първите два дни, Конан не проявяваше никакви други последствия от преживяното. Дооз изучаваше странния варварин, който обикаляше като котка из двора около къщата и оглеждаше околността и покритите с дървета хълмове. Ако Дооз беше търговец на роби, щеше да запише в главната си счетоводна книга: „Мъж, около трийсетгодишен, много силен, черна коса, сини очи, светла, но потъмняла от слънцето и вятъра кожа, висок и як, със здрави зъби, северняк по произход, първокачествена стока“.