Лин Картер - Конан пирата

Освен обидата от безцеремонните заповеди на кимериеца имаше и друга, по-непреодолима причина, поради която тя напусна Кулало и тръгна самичка подир Конан. Въпреки цялата си глупост той се отнасяше добре с нея и я защитаваше. Когато обеща да я върне невредима на баща й, той изглежда наистина е имал такова намерение. Затова тя чувстваше, че може да вярва повече на него, отколкото на когото и да било от неговия пиратски екипаж или от ордата черни варвари на Джума.

Конан измина няколко левги по пътя за Матамбаланд обезумял от гняв и остави далеч зад себе си Зигурд. Когато спря, за да си поеме дъх, той реши да изчака пиратите да го настигнат. После реши, че всяко спиране ще позволи на лукавия кушитец да избяга по-далеч и с нова сила се втурна напред.

Конан познаваше добре кушитските, джунгли. Преди едно десетилетие известно време той предвождаше по тези земи племето бамула. Макар хората да смятаха, че за сам човек влизането в джунглата е равносилно на самоубийство, Конан си имаше собствено мнение. Големите котки например са изкусни ловци, но не са особено смели. Малко от тях ще нападнат човек, освен ако не са много гладни. Тропотът от тежките и шумни стъпки на Конан по пътеката беше най-добрата гаранция за безопасност. Вярно е, че джунглата приютява и други зверове, някои от които по-опасни от котките — тромави горили и несръчни носорози, силни бизони и планински слонове. Но те обикновено не нападат човека. Ако бъдат изненадани или притиснати, най-вероятно биха го направили. За щастие при преследването на Бвату Конан не се натъкна на такива зверове.

С наближаването на зората небето просветля. Конан легна по корем, за да пие от едно вирче и да си измие гърдите и ръцете. Тръни и бодили бяха окъсали бялата му риза и одрали тялото му, омазано с кал, кръв и пот. С опакото на ръката си той отметна назад черната си грива и малко си почина. После изцеди през зъби една клетва, стана и бавно потегли напред, доверявайки се на неизчерпаемите си сили. През годините на бурни приключения много пъти беше проверявал издръжливостта си и знаеше, че може да издържи повече от всеки обикновен човек, дори и да е най-силният.

Слънцето се издигна над джунглите на Куш.

Със засилването на светлината Конан можеше да различи върху калта пресните отпечатъци от дълги, широки боси стъпала. Беше сигурен, че това е следа от Бвату. При това тичане повечето хора биха припаднали, но гледката на тези следи вля допълнителна сила у него.

Скоро Чабела съжали за импулсивното си решение да тръгне подир Конан. Конан и Зигурд, без да знаят, че ги следва, скоро я оставиха далеч зад себе си. При един завой на пътеката тя се отклони от следата и изведнъж загуби чувство за ориентация. Луната се скри и джунглата стана черна като катран. Под покрова от листа тя не виждаше звездите, за да се ориентира за посоката. Чабела се въртеше безпомощно в кръг, блъскаше се в дърветата, спъваше се в корени и храсти.

Нощта беше като жива, изпълнена с цвърчене и жужене на различни насекоми. Принцесата се страхуваше от диви зверове, но за щастие не ги срещна. Само от време на време се чуваше далечно шумолене и сърцето й замираше. На разсъмване, трепереща от страх и умора, изтощената девойка приседна на една полянка да почине. Защо постъпваше толкова глупаво? Защо се беше втурнала в този лабиринт без път? Изнемощяла тя скоро заспа.

Чабела се събуди ужасена, когато здрави черни ръце я хванаха и я изправиха на крака. Беше заобиколена от мършави черни хора в окъсани наметала и тюрбани. Те завързаха ръцете й зад гърба и напъхаха в устата й един парцал.

По средата на утрото Конан, както очакваше, настигна Бвату, но той не беше в състояние да върне откраднатата корона. Беше мъртъв — и с празни ръце.

Крадливото черно лице лежеше на пътеката в локва кръв. Беше насечен на парчета. Конан клекна и огледа раните. Изглежда бяха от стоманени остриета или от копия с върхове от слонова кост, каквито се използват по тези места. Остриетата от бронз или мед лесно се нащърбваха и оставяха разкъсващи раните, а тези бяха гладки, от добре наточена стомана. Черните хора от кушитските джунгли не умееха да топят и да коват желязо. Затова далеч на юг желязото и стоманата бяха рядкост.

Конан се чудеше дали черните амазонки са убили крадеца и са отнесли короната. Изправи се с ръмжене и в същия миг от клоните над него падна тежка мрежа. Дебелите й нишки обвиха и приковаха крайниците му. С яростен рев кимериецът удари с късата си сабя, но здравата материя се опъна от удара и се уви още по-плътно около него. Като паяжина на огромен паяк мрежата го повлече надолу и обездвижи. От скривалището си зад пътеката изскочиха черни мъже облечени с наметала и с тюрбани на главите. От клоните над него изскочиха мъже и го заудряха с тояги, докато изгуби съзнание.