Генри Хаггард - Тя се завръща

— И все пак какво беше чудото, което искаше да ни покажеш, та ни отведе при оня непоносим пламък!

— Исках да ти покажа дара на пламъка, който аз, невежата, наричам мощен агент. Ето, погледни — продължи тя, — как блещука то, макар и слабо! Вземи топката, Холи!

Не исках да я послушам, защото се страхувах, че ще изгоря ръцете си. Погледът ми стана неподвижен.

— Холи, какво предполагаш, че е това?

— Злато или мед.

— Чисто злато е.

— Тогава тук трябва да има в изобилие златна руда — каза Лео.

— Така е. Има руда в изобилие, но не е златна, а е желязна.

— Как така?

— Лео, ти не разбра ли, че аз от желязна руда правя чисто злато? — със смях отговори Аеша. — Ето такава е моята алхимия. Къде другаде ще видиш толкова много злато? С него ще си послужим занапред.

И двамата с Лео се изненадахме, защото не предполагахме, че Аеша има и тази способност. Тя прочете нашите мисли и неверието ни я разгневи страшно.

— В името на Природата — викна тя, — ако не ми беше приятел, Холи, бих завързала дясната ти ръка, за да я превърна в злато! Но защо ли се ядосвам на един сляп и глух? Скоро ще ми повярваш.

Тя се отдели от нас и слезе по проходите при жреците, които работеха. Каза им нещо и отново се върна при нас с голям железен къс.

— С какъв знак искаш да отбележа тоя къс, който ти приемаш, че е желязо?

— Със знака на живота.

— Добре — отвърна Аеша.

Двамата жреци се наведоха над желязото и с резец и голям чук направиха на него пръстенообразния знак.

— Това не е достатъчно — каза Тя. — Холи, дай си ножа! Утре ще си го получиш, но ще бъде още по-ценен.

Извадих ловния си нож, индийска изработка, чиято дръжка беше желязна.

— Помниш всички знаци по него, нали? — попита Аеша.

— Да.

Тя заповяда на жреците да надянат непропускащите облекла, които преди малко бяхме носили. Каза ни да се оттеглим, за да не ни убият лъчите.

След като излязохме, те започнаха работата си. Бавиха се няколко минути. Тогава Аеша ни извика. Учудих се, че жреците бяха без защитните облекла. Мажеха си очите с лекарството. Аеша им заповяда да изнесат железния къс и моя нож на специална носилка.

Жреците бяха здравеняци, но се огъваха под тежестта на метала. А преди малко Аеша сама го носеше, като че ли бе перце.

— Как така — попита Лео, — ти, сама жена, можеше да го носиш, а сега двама мъже пъшкат под тежестта му?

— Силата, която ти наричаш Огън на Живота, има свойството да превръща всичко, което докосна, в лек предмет. Как другояче бих се справяла с такива тежести?

— Сега разбрах — отговори Лео.

Жреците вдигнаха метала и го скриха в една яма в сламата, като я затвориха с железен капак. След това се върнахме в стаята на Аеша.

— Всичкото това богатство и тая сила са твои, нали? — попита Лео.

Аз помнех предупреждението и не смеех да отворя уста.

— Тази тайна открих преди няколко века, но не пожелах да си послужа с нея. Холи ще каже, че е магия. Твърдя, че е точно обратното — това е знание, което съм усвоила.

— Вярваш ли, че твоето откритие ще съсипе западния свят? — попита Лео.

— Ако знаеш нещо друго, което да мога да направя, без да съсипя твоя свят, за който полагаш такива нежни грижи, кажи ми го — отвърна Аеша.

Аз се разсмях, но веднага се опомних и обръщайки се към Лео, смених усмивката с намръщена гримаса. Страхувах се, че Аеша ще побеснее.

— А ако не знаеш, тогава светът ще загине. Господарю мой, разкрий ми мислите си изцяло! Не мога да догоня бързината им. Толкова години живях, без да мога да беседвам с благородни хора като тебе или дори равни на мен!

— Не е красиво да се подиграваш с мене — запротестира Лео.

Аеша го погледна гневно. Аз се огледах към вратата. Лео не се уплаши от погледа й, само кръстоса ръце и я стрелна с очи.

— Заплаших Холи, че ще превърна костите му в злато, което наистина смятах да направя, и ето, той трепери от стъпките ми и се стряска от погледа ми, дори когато е нежен. Но ти, Лео, само ти не се страхуваш от мене, макар че още не знаеш защо те обичам така безумно. О, господарю мой, колко си добър към мене, колко си търпелив към моята непостоянност и женска слабост!

Тя понечи да го прегърне, но внезапно се съвзе и му прави знак да седне на леглото. Щом той изпълни нареденото от нея, Тя взе малко столче, седна до него, и втренчи хубавите си очи, като дете, което очаква да му разкажат хубава приказка.

— Лео, разкрий ми защо не приемаш моя план. Не се безпокой, аз ще размисля внимателно.

— Аеша, ти знаеш, че светът признава златото като най-голямо богатство. Цялата цивилизация е изградена върху него. Направиш ли го общодостъпно, което не е проблем за теб, всичко установено досега ще рухне. И хората отново ще се мъчат като своите прадеди.