Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

— Веднага, подполковник Кореноплод, ваше светейшество — каза Вихрогон и се ухили, като заради Зеленика остави без отговор забележката за яденето на копита.

— Значи, занасяме им златото — мърмореше Кореноплод, разсъждавайки на глас. — Те ни връщат Зеленика, ние пускаме бомбата и влизаме в къщата, за да си приберем откупа. Проста работа.

— Толкова проста, че направо е гениална — подхвана ентусиазма му Аргон. — Голям успех за професията ни. Какво ще кажете, доктор Кълбест Облак?

В главата на Кълбест Облак се въртяха множество възможности.

— Лекционни обиколки, издаване на книги. Помислете, само правата за екранизация ще ни донесат цяло състояние. Нека това послужи за урок на социолозите. Ще се сложи край на теорията, че лишенията са причина за антисоциално поведение. Този тип Фоул никога през живота си не е гладувал.

— Съществуват много видове глад — отбеляза Аргон.

— Напълно вярно. Глад за успех. Глад за господство. Глад за…

Кореноплод изрева:

— Вън! Вън, преди да съм удушил и двамата. И ако чуя дума за това по време на някое следобедно токшоу, ще разбера откъде е излязла информацията.

Консултантите предпазливо се оттеглиха и решиха да не се обаждат на агентите си, докато не се отдалечат на достатъчно разстояние, така че Кореноплод да не може да ги чуе.

— Не знам дали Съветът ще се съгласи — сподели опасенията си началникът, след като експертите си тръгнаха. — Това е много злато.

Вихрогон вдигна поглед от компютърната конзола.

— Какво е точното количество?

Началникът плъзна лист хартия по масата.

— Ето какво е.

— Много е — подсвирна Вихрогон. — Един тон. Малки небелязани кюлчета. Двадесет и четири карата. Е, поне е кръгла сума.

— Много успокоително. Непременно ще го спомена пред Съвета. Свърза ли ме?

Кентавърът изсумтя. Сумтенето бе вместо отрицателен отговор. В интерес на истината, беше много грубо да се сумти на висшестоящ офицер. Кореноплод нямаше излишна енергия, за да постави Вихрогон на мястото му, но си отбеляза наум: след като всичко свърши, да замрази заплатата му за няколко десетилетия. Началникът уморено разтърка очи. Периодът на спрялото време беше към края си. Макар че умът щеше да му попречи да заспи, защото в момента на спиране на времето беше буден, тялото му копнееше за почивка.

Кореноплод стана от стола и широко отвори вратата, за да влезе въздух. Беше застоял. Типично за спряло време. Дори молекулите не можеха да напускат времевото поле, а какво остава за човешко момче.

На портала цареше оживление. Голямо оживление. Край една шатра се тълпеше цяла армия. Начело на процесията вървеше Мъх и водеше със себе си множеството. Кореноплод излезе да ги посрещне.

— Какво е това? — попита той с видимо неудоволствие. — Да не сме на цирк?

Лицето на Мъх бе пребледняло, но изразяваше решимост.

— Не, Юлиус. Циркът свърши.

Кореноплод кимна.

— Разбирам. И това са клоуните, така ли?

Вихрогон подаде глава през вратата.

— Простете, че прекъсвам дългата ви циркова метафора, но какво, по дяволите, е това?

— Да, лейтенант — каза Кореноплод и кимна към полюшващата се шатра. — Какво, по дяволите, е това?

Мъх подсили смелостта си с няколко дълбоки вдишвания.

— Последвах примера ти, Юлиус.

— Така ли направи?

— Да. Така направих. Ти пожела да изпратиш вътре морално изпаднала личност. Сега аз ще изпълня желанието ти.

Кореноплод се усмихна зловещо.

— Ти не можеш да направиш каквото и да било, лейтенант, без аз да съм наредил.

Мъх неволно отстъпи крачка назад.

— Бях в Съвета, Юлиус. Имам пълната им подкрепа.

Началникът се обърна към Вихрогон.

— Вярно ли е това?

— Така изглежда. Току-що пристигна по външната линия. Сега всичко е в ръцете на Мъх. Казал е на Съвета за откупа и за освобождаването на господин Челюстокопач от затвора. Знаете как разсъждават висшестоящите, когато се стигне до пазарлък със злато.

Кореноплод скръсти ръце.

— Предупреждаваха ме за теб, Мъх. Казваха ми, че ще ми забиеш нож в гърба. Аз не повярвах. Държах се като глупак.

— Това няма нищо общо с нас, Юлиус. Важна е мисията. В клетката се намира най-големият ни шанс за успех.

— И какво толкова има в клетката? Не, не ми казвай. Единственото друго същество от Нисшите елементи, лишено от магически сили. Първият трол, когото успяхме да заловим жив през този век.

— Точно така. Съвършеният противник, който може да размаже врага ни.

Бузите на Кореноплод поруменяха още повече от усилието, което полагаше да удържи гнева си.