Йон Колфер - Тайната на Артемис Фоул

Кореноплод се наведе и закрещя в микрофона:

— Сламчо! Какво става, какъв е статусът ти?

Вихрогон бясно чукаше по клавиатурата.

— Загубихме аудиовръзка. Не отчитаме и движение.

— Сламчо! Кажи нещо, по дяволите.

— Пускам проверка на жизнените му показатели… Ау!

— Какво? Какво има?

— Сърцето му е полудяло. Бие бясно като на заек…

— Като на заек?

— Не, почакай, то…

— Какво? — попита началникът, уплашен до смърт от онова, което вече подозираше.

Вихрогон се облегна назад в стола си.

— Спря. Сърцето му спря.

— Сигурен ли си?

— Мониторите не лъжат. Всички жизнени показатели могат да се разчетат с помощта на ирисовата камера. Няма нищо. Отишъл си е.

Кореноплод не можеше да повярва. Сламчо Челюстокопач, една от жизнените константи, да си отиде? Не можеше да е истина.

— Както знаеш, Вихрогоне, той успя да изпълни задачата. Взе копие от Книгата и потвърди, че Бодлива Зеленика е жива.

Вихрогон повдигна дебелите си вежди.

— Просто…

— Какво? — подозрително попита Кореноплод.

— Ами, за момент, точно преди да свърши, сърцето му биеше ненормално бързо.

— Може би е повреда в техниката.

Кентавърът се усъмни.

— Не ми се вярва. Моите работи вършат добра работа.

— Какво друго обяснение може да има? Още имаш видимост, нали?

— Да. През мъртви очи, в това няма съмнение. В мозъка няма нито искра електричество; камерата работи със собствена батерия.

— Ами значи е това. Няма друго обяснение.

Вихрогон кимна.

— Така изглежда. Освен ако… Не, прекалено нереалистично е.

— Говорим за Сламчо Челюстокопач. Нищо не е прекалено нереалистично.

Вихрогон отвори уста, за да изкаже на глас невероятната си теория, но преди да заговори, вратата на совалката се отвори.

— Пипнахме го! — победоносно извика глас.

— Да! — съгласи се втори. — Фоул допусна грешка!

Кореноплод се завъртя на стола си. Бяха Аргон и Кълбест Облак, така наречените изследователи бихейвиористи.

— О, най-после сте решили да заслужите хонорарите си, така ли?

Но професорите не се засрамваха лесно. Въодушевлението ги беше обединило. Кълбест Облак дори намери смелост да махне с ръка на саркастичната забележка на Кореноплод. Това повече от всичко друго накара началника да се стресне.

Аргон профуча покрай Вихрогон и постави лазерен диск в конзолата. Появи се лицето на Артемис Фоул, видяно през ирисовата камера на Кореноплод.

„Ще държим връзка — каза началникът от записа. — Не се тревожете, ще изляза сам.“

Лицето на Фоул моментално изчезна, след като момчето стана от стола. Кореноплод вдигна поглед тъкмо навреме за следващото му поразително изказване.

„Направете го. Но помнете, никой от народа ви няма разрешение да влиза тук, докато съм жив.“

Аргон победоносно натисна копчето за пауза.

— Ето, видяхте ли?

Лицето на Кореноплод загуби всякакви следи от бледност и възстанови обичайния си цвят.

— Ето? Какво „ето“? Какво трябва да видя?

Кълбест Облак изпъшка от досада, както се прави в присъствието на дете, което бавно загрява. Впоследствие се оказа, че е допуснал грешка. След по-малко от секунда началникът вече го стискаше за козята брада.

— А сега си представете — заговори той с измамно спокоен глас, — че времето ни притиска и трябва просто да ни го обясните без каквито и да било мнения или забележки.

— Човекът каза, че не можем да влезем в дома му, докато е жив — изписка Кълбест Облак.

— Е, и?

Аргон продължи:

— Значи… щом не можем да влезем, докато е жив…

Кореноплод рязко пое въздух.

— Значи ще влезем, когато умре.

Лицата на Кълбест Облак и Аргон грейнаха.

— Точно така — произнесоха те в пълен унисон.

Кореноплод се почеса по брадичката.

— Не знам. Тук законът не е съвсем категоричен.

— Нищо подобно — започна да спори Кълбест Облак. — Елементарна граматика. Човекът съвсем конкретно заявява, че входът в дома му е забранен, докато е жив. Това е равносилно на покана, след като умре.

Началникът не беше напълно убеден.

— В най-добрия случай поканата само се подразбира.

— Не — прекъсна го Вихрогон. — Те са прави. Случаят е ясен. След като Фоул умре, вратата е отворена за нас. Сам го казва.

— Може би.

— Никакво „може би“ — отсече Вихрогон. — Небеса, Юлиус, какво още е необходимо? Тук имаме кризисна ситуация, в случай че не сте забелязали.

Кореноплод бавно кимна.

— Първо, ти си прав. Второ, ще се възползвам от това. Трето, добра работа свършихте и двамата. И, четвърто, ако още веднъж ме наречеш Юлиус, Вихрогоне, ще изядеш собствените си копита. А сега ме свържи със Съвета. Трябва да получа разрешението им за онова злато.