Ли Бардуго - Падение и подем

— Вие обаче може да останете и тук — обърнах се към събралите се. — Известно ми е, че пилигримите не са особено добронамерени към Гриша, а и не знам в каква посока ще се промени тяхното отношение след тази вечер. Но ако ни заловят на повърхността…

— Тъмнейший не се държи особено мило с предателите — тихо довърши Женя.

Всички се размърдаха смутено, аз обаче се насилих да я погледна в очите.

— Да. Така е.

— Аз така или иначе вече пострадах — продължи тя. — Идвам с вас.

Зоя без нужда поправи маншетите на палтото си.

— Без теб ще се придвижваме по-бързо.

— Няма да изоставам — отвърна Женя.

— Постарай се да е наистина така — каза Мал. — Защото ще се движим през територия, която гъмжи от доброволчески отряди, да не говорим за опричниците на Тъмнейший. А ти отдалече си личиш — обърна се той към Женя. — Както и Толя, между другото.

Устните на Тамар потрепнаха.

— Наемаш ли се лично да му съобщиш, че не може да дойде с нас?

Мал обмисли въпроса.

— Може пък да го маскираме като някое наистина голямо дърво.

Адрик скочи на крака толкова внезапно, че едва не ме прекатури от леглото.

— Ще се видим след час — обяви той, сякаш ни предизвикваше да му се противопоставим. Надя го изпроводи с поглед и сви рамене, докато момчето излизаше с отсечена крачка от стаята. Адрик не беше кой знае колко по-млад от нас, но дали защото беше по-малкият брат на Надя, все гледаше да се докаже някак.

— Е, аз идвам с вас — обяви Зоя. — Влагата тук е направо убийствена за косата ми.

Харшо се надигна, оттласквайки се от стената.

— Аз предпочитам да остана — каза с прозявка. — Онкет обаче настоява да дойдем. — И той вдигна котката на рамо с една ръка.

— Няма ли най-накрая да дадеш име на това създание? — сопна се Зоя.

— Тя си има име.

— Онкет не е име. На каелиш това е думата за котка.

— Ама пък й отива, не мислиш ли?

Зоя завъртя изразително очи и изхвърча през вратата, последвана от Харшо, а след тях тръгна и Стиг, който направи изискан поклон и само каза: „Аз ще съм готов“.

Останалите взеха да се точат подире им. Подозирах, че Давид предпочита да остане в Бялата катедрала, колкото се може по-близо до дневниците на Морозов. Той обаче беше единственият Фабрикатор сред нас и откриехме ли жар-птица, щеше да ни е нужен да изкове втората гривна от оковите. Надя изглеждаше щастлива, че няма да се дели от брат си, макар на излизане усмивката й да беше предназначена по-скоро за Тамар. Очаквах, че Максим ще поиска да остане в лазарета, и се оказах права. Дали да не накарам Владим и останалите от свещениците стражи да дадат пример на пилигримите, като се възползват от уменията на Максим като Лечител?

Единствената изненада дойде от Сергей. Колкото и да беше непоносима, влажна и отегчителна Бялата катедрала, тя все пак предлагаше относителна безопасност. И макар той да жадуваше да се измъкне от ноктите на Аппарат, не бях сигурна, че би рискувал да излезе на повърхността с нас. Сергей обаче кимна стегнато и просто каза: „Там съм“. Изглежда, всички еднакво силно бяхме закопнели за синьо небе и за шанса пак да се озовем на свобода, независимо от рисковете.

— Е, поне си струваше да опитам — каза с въздишка Мал, когато всички се разотидоха.

— С тия приказки за войски и съгледвачи — започна да ми просветва — се опитваше да ги сплашиш, така ли?

— Дванайсет са твърде много. Толкова голяма група ще забави придвижването ни през тунелите, а на повърхността ни излага на голям риск. При първия удобен случай трябва да се разделим. Няма начин да преведа дванайсет Гриша през южните планини.

— Добре — казах. — В случай че успеем да намерим безопасно място за тях.

— Не е лека задача, но някак ще се справим. — Той тръгна към вратата. — Връщам се след половин час, за да те отведа в голямата пещера.

— Мал — повиках го обратно, — защо се хвърли между мен и свещениците стражи?

Той сви рамене.

— Те не са първите, които убивам. Нито ще са последните.

— Не ми позволи да използвам удара Сеч срещу тях.

Докато ми отговаряше, той избягваше да ме гледа в очите:

— Един ден ще станеш царица, Алина. И колкото по-малко кръв има по ръцете ти, толкова по-добре.

С такава лекота произнесе думата царица.

— Изглежда, си убеден, че ще открием Николай.

— Сигурен съм, че ще намерим жар-птица.

— Имам нужда от армия. Жар-птица може да не се окаже достатъчна. — Разтърках очите си с ръка. — А Николай може изобщо да не е в Равка.

— Сведенията, които идват от север…