Ли Бардуго - Престол и щурм

— По вода Николай Ланцов е много по-ценен като заложник, отколкото като капитан. Никак не е лесно да командваш кораб, ако постоянно мислиш как ще те цапардосат нощем с някоя дъска по главата, а после да поискат откуп от царствения ти татко.

Поклатих глава.

— В приказките ти няма капка здрав разум. Знае се, че царевич Николай сега трябва да учи корабостроене, или…

— Работих като чирак при един фйердански корабостроител. И при един земски майстор на оръжия. Учих за строителен инженер при Хан Прованс от Блох. Опитах се да пиша дори поезия. Резултатът беше… катастрофален. По онова време ролята на Щормхунд поглъщаше цялото ми внимание.

Мал стоеше облегнат на носещия стълб на шатрата със скръстени ръце.

— И така, един ден си решил да зарежеш охолния живот и да си поиграеш на пират.

— Капер — поправи го Щормхунд. — И това за мен не беше игра. Дадох си сметка, че като Щормхунд мога да направя много повече за Равка, отколкото ако лентяйствам в палата.

— А според царя и царицата къде си в момента? — попитах.

— В университета в Кетердам — отвърна той. — Чудно местенце. И голяма снобария. Сега, докато ние с вас си приказваме един, меко казано, щедро платен чиновник от параходството седи на моя лекция по философия. Взема изпитите с прилични оценки, представя се за Николай, пие яко и досега никой нищо не е заподозрял.

Всичко това нямаше ли да има край?!

— Защо?

— Честна дума, опитах. При това много съвестно. Обаче изобщо не ме свърта на едно място. Това още навремето довеждаше бавачката ми до лудост. Е, знаете ги какви са бавачките. Откакто се помня, около мен винаги се е въртяла цяла армия бавачки.

Явно е трябвало да го фрасна още по-здраво.

— Питах защо ти е да участваш в целия тоя маскарад?

— Аз съм вторият поред наследник на престола. Едва не се наложи да бягам тайно от двореца, за да отбия военната си служба. На родителите ми едва ли ще хареса, че отстрелвам като зайци земски пирати и непрекъснато снова през фйерданските блокади. Но те иначе страшно се гордеят с Щормхунд.

— Всичко е ясно — обади се Мал откъм входа на шатрата. — Ти си царевич. Ти си капер. Освен това си голям надувко. Какво обаче искаш от нас?

Щормхунд предпазливо отпи нова глътка квас и целият потръпна.

— Вашата помощ — отвърна. — Правилата на играта се промениха. Долината се разширява. Първа армия всеки момент ще се вдигне на бунт. Въпреки че опитът за преврат на Тъмнейший се провали, това разби Втора армия и сега Равка е на ръба на катастрофата.

Усетих, че се задушавам.

— Я чакай да позная — ти си този, който ще оправи нещата, така ли?

Щормхунд се наклони напред.

— Видя ли брат ми Василий, докато беше в двореца? Него го е грижа повече за расовите му жребци и следващата чаша уиски, отколкото за народа. Баща ми открай време бегло се е интересувал от управлението на Равка, а сега дочувам, че съвсем го е изоставил. Тая страна се разпада. Някой трябва да я събере пък в едно, преди да е станало прекалено късно.

— Василий е законният престолонаследник — напомних му.

— Според мен той може да бъде убеден да отстъпи първенството.

— Затова ни довлече обратно значи, така ли? — попитах отвратена. — Само защото искаш да станеш цар!

— Довлякох те обратно, защото благодарение на Аппарат ти вече си жива светица, пък и хората те обичат. Довлякох те тук, защото твоята сила е ключът към оцеляването на Равка.

Ударих с ръка по масата.

— Довлече ме обратно тук, за да можеш да се завърнеш триумфално с Призоваващата слънцето и да изместиш брат си от престола!

Щормхунд отново се надвеси напред.

— Нямам намерение да се извинявам за амбициите си. Това с нищо не променя факта, че съм най-подходящият за цар на Равка.

— Естествено, ти нямаш равен на себе си!

— Ела в Ос Олта с мен.

— И защо — да ме показваш напред-назад като трофей ли?!

— Знам, че не ми вярваш. Нямаш и причина. Но аз държа на думата, която ти дадох на борда на „Волкволни“. Ето какво — ако предложението ми не те интересува, корабите на Щормхунд ще те заведат до която и да е точка по света. Въпреки това мисля, че ще останеш. Мога да ти дам нещо, което никой друг не може.

— И то сигурно е нещо много добро — промърмори Мал.

— Давам ти шанс да промениш Равка — продължи Щормхунд. — Давам ти шанс да донесеш надежда на народа си.

— Е, това ли е всичко? — отвърнах кисело. — И как според теб мога да го направя?

— Като ми помогнеш да обединя Първа и Втора армия. Като станеш моя царица.