Ли Бардуго - Престол и щурм

— Бягайте! — изкрещях. Вдигнах ръце и посипах наоколо огнени водопади, които разкъсаха виолетовото небе и започнаха да посичат ничевие, а Мал откри огън по тях. Гриша се втурнаха през горския тунел.

Призовах цялата мощ на елена, всичката сила на морския бич и умението, на което ме беше научила Багра. Събрах светлината в себе си, после я пръснах наоколо в изпепеляващи арки, които оставяха светли дири през армията на сенките.

Но те бяха безчет. Какво ли е коствало на Тъмнейший да вдигне на крак тези пълчища? Те прииждаха срещу нас, а телата им се завихряха и променяха формата си подобно на лъскави рояци от бръмбари. Хищно протегнати напред ръце, оголени зъби; изтикаха Гриша извън тунела на дърветата; черни криле разсичаха въздуха; разкривените дупки на раззинатите им пасти зееха готови да разкъсват.

После въздухът сякаш оживя от тропота на стрелбата. От дърветата извираха войници, които стреляха в движение. Бойният вик, който цепеше въздуха, накара косъмчетата по ръцете ми да настръхнат. Санкта Алина.

Те се нахвърлиха срещу ничевие с оголени мечове и саби и взеха да посичат изчадията с невиждана ярост. Някои бяха облечени като земеделци, други носеха опърпани униформи на Първа армия, но всичките имаха татуиран един и същи знак: моето лъчисто слънце, изписано с мастило върху бузите им.

Само двама от тях не бяха белязани. Толя и Тамар предвождаха атаката с диви погледи, оголени остриета и моето име на уста.

Воините на Слънцето се врязаха в редиците на ордата от сенки, посичаха и пронизваха всичко по пътя си, принуждавайки ничевие да отстъпят, докато стрелците ги обсипваха с огън от всички страни. Но въпреки неудържимата си ярост, всички те бяха човешки същества — плът и стомана срещу оживелите сенки. Един по един ничевие започнаха да ги повалят.

— Бягайте към параклиса! — провикна се Тамар.

Параклиса ли? Мигар се канеше да се опълчи с религиозни химни срещу Тъмнейший?

— Там ще сме като в капан — извика Сергей, тичайки към мен.

— Ние и така вече сме в капан — отвърна Мал, преметна пушката на рамо и хвана ръката ми. — Да вървим!

Колебаех се какво да правя, но и без това вече нямахме никакъв избор.

— Давид! — провикнах се. — Втората бомба!

Той я хвърли към ничевие. Заметна диво, без посока, добре че беше Зоя да помага.

Гмурнахме се в гората, воините на слънцето вървяха след нас и ни пазеха гърба. Взривът се усети сред дърветата като талаз от бяла светлина.

В параклиса лампите бяха запалени, а вратата — широко разтворена. Нахлухме вътре; екотът на стъпките ни откънтя по пътеката и рикошира в емайлирания син купол.

— Къде отиваме?! — изкрещя панически Сергей.

Отвън вече се чуваше стържещото, цвъртящо жужене. Толя затръшна вратата на параклиса и спусна тежката напречна греда. Воините на слънцето заеха позиции край прозорците с насочени пушки.

Тамар се прехвърли през редицата от пейки и префуча покрай мен по пътеката.

— Идвай!

Гледах я объркана — къде по-нататък можехме да отидем? Тя се стрелна покрай олтара и се вкопчи в единия от позлатените краища на триптиха. Зяпнах, когато повреденото от влагата крило се отвори и разкри тъмната паст на таен проход. Сигурно от тук бяха дошли воините на слънцето. Явно това беше обяснението и за бягството на Аппарат от Великия дворец.

— Накъде води? — попита Давид.

— Има ли значение? — сряза го Зоя.

Постройката цяла се разтресе, когато силен трясък на гръмотевица разцепи въздуха. Вратата на параклиса се пръсна на парчета. Толя отхвръкна назад. Вътре нахлу мрак.

Тъмнейший се появи насред черна вълна, носен от изчадията. Те го спуснаха с трепетно внимание върху каменния под.

— Огън! — изкрещя Тамар.

Затрещяха изстрели. Ничевие закръжиха и се завихриха около Тъмнейший, менейки формата си, преливайки едно в друго, щом куршумите улучваха телата им. Прииждаха вълна подир вълна като безкраен, монолитен черен прилив. Тъмнейший дори не забави крачка.

Ничевие продължаваха да нахлуват през вратата на параклиса. Толя вече беше се изправил и тичаше към мен с извадени револвери. Тамар и Мал застанаха от двете ми страни. Гриша стояха в плътна редица след нас.

Вдигнах ръце и призовах светлината, готова да нападна.

— Свали ръце, Алина — проговори Тъмнейший. Студеният му глас проехтя в параклиса, извисявайки се над шума и хаоса. — Свали ръце и ще ги пощадя.

В отговор Тамар затърка остриетата на брадвичките, произвеждайки оглушителен режещ звук от триене на метал о метал. Воините на слънцето вдигнаха пушки; дочух звук от щракане на кремъците на Огнетворците.