Л. Смит - Борбата

След няколко минути се появи Робърт с разплаканата Маргарет и погледна строго Елена. Мат седна мълчаливо на стола си, макар че от смайване веждите му се бяха качили чак до средата на челото.

Когато леля Джудит се появи и всички започнаха да се хранят, Елена огледа внимателно присъстващите. Сякаш върху всички се бе възцарило измамно спокойствие и тя изпита особено чувство на нереалност, но при все това сцената й се струваше някак си непоносимо благоприлична, като от телевизионна реклама. Просто едно обикновено семейство, седнало да похапне пуйка, помисли си момичето. Една леко зачервена леля, разтревожена, че грахът се е преварил, а кифличките са леко прегорели, един удобно разположил се бъдещ чичо, една златокоса племенница тийнейджърка и малката й светлокоса сестричка. Един младеж със сини очи, типично съседско гадже, приятелка — ясновидка и медиум, и един великолепен вампир си подаваха купата със сладки картофи. Типично американско домакинство.

Бони прекара първата част от вечерта, изпращайки с очи мълчаливи послания към Елена от рода: „Какво да правя?“ Но когато Елена й отвърна по същия начин с: „Нищо“, тя очевидно реши да се остави на съдбата си и се зае с вечерята.

Самата Елена нямаше представа какво да прави. Да бъде поставена принудително в тази ситуация, беше обидно и унизително и Деймън го знаеше. Той лесно омая леля Джудит и Робърт — първата с комплименти за вечерята, а втория с непринуден разговор за колежа „Уилям и Мери“. Сега дори Маргарет му се усмихваше и много скоро и Бони щеше да се предаде пред чара му.

— Следващата седмица във Фелс Чърч ще има празненство по случай Деня на основателите — осведоми леля Джудит госта си, а слабите й страни леко поруменяха. — Ще бъде чудесно, ако можеш да дойдеш пак, за да присъстваш.

— С удоволствие — отвърна Деймън любезно.

Леля Джудит се зарадва.

— А тази година Елена има важно участие в тържеството. Избрана е да представя Духа на Фелс Чърч.

— Сигурно много се гордеете с нея — отбеляза Деймън.

— О, да — засия леля Джудит. — Значи ще се опиташ да дойдеш?

Елена яростно мажеше една кифличка с масло.

— Чух някои новини за Вики — обади се тя. — Сещаш ли се, момичето, което беше нападнато. — Погледна многозначително към Деймън.

Настъпи кратка тишина, сетне Деймън рече:

— Боя се, че не я познавам.

— О, сигурна съм, че я познаваш. Висока е приблизително колкото мен, с кафяви очи, светлокестенява коса… както и да е, състоянието й се е влошило.

— О, Боже! — изпъшка леля Джудит.

— Да, очевидно лекарите не могат да разберат какво й е. Тя просто продължава да става все по-зле, сякаш изобщо не може да се съвземе след нападението. — Докато говореше, Елена не отделяше поглед от лицето на Деймън, но той демонстрираше само любезен интерес. — Вземи си още плънка — подаде му тя купата.

— Не, благодаря, макар че ще си взема малко от това. — Гребна от соса с боровинки и поднесе лъжицата към една от свещите, така че светлината заискри през гъстата течност. — Какъв вълнуващ цвят.

Бони, както и всички останали край масата, погледна към свещта. Но Елена забеляза, че приятелката й не сведе отново поглед. Остана да се взира в танцуващия пламък и постепенно всички емоции изчезнаха от лицето й. И преди беше виждала това изражение. Опита се да привлече вниманието на Бони, но тя изглежда не забелязваше нищо, освен свещта.

— … и тогава учениците от началното училище ще изиграят сцени, в които ще пресъздадат историята на града — казваше леля Джудит на Деймън. — Но церемонията завършват учениците от горните класове. Елена, колко от вас ще участват в четенето тази година?

— Само трима. — Елена се бе обърнала към леля си и тъкмо гледаше към усмихнатото й лице, когато чу гласа.

— Смърт.

Леля Джудит ахна. Ръката на Робърт, която поднасяше вилицата към устата му, застина на половината разстояние. В този миг Елена отчаяно искаше Мередит да е тук.

— Смърт — повтори гласът отново. — Смъртта е в тази къща.

Елена огледа масата, но видя, че никой няма да й помогне. Всички се бяха втренчили в Бони, неподвижни като на снимка.

Самата Бони продължаваше да се взира в пламъка на свещта. Лицето й бе безизразно, очите — широко отворени както преди, когато същият този глас говореше чрез нея. Сега тези невиждащи очи се извърнаха към Елена.

— Твоята смърт — рече гласът. — Твоята смърт те чака, Елена. Това е…

Бони започна да се дави. Сетне се наведе рязко напред и главата й клюмна в чинията.