Н. Джемисин - Засенчено слънце

Сунанди отпъди гнева, скръсти ръце пред гърдите си и закрачи напред-назад.

- Банбара са били прекалено горди, за да поискат подкрепа в борбата си срещу Шадун по-рано - защо да я търсят сега? И то от Гуджааре, която не е нищо повече от смирен пленник на Кисуа? Пустинните народи уважават силата - Гуджааре няма такава.

- Ако наистина вярваш в това, значи глупавата си ти - отсече жрецът.

Тя се завъртя рязко към него със стиснати юмруци.

- Гуджаарейската армия…

- Бе само част от мощта на Гуджааре, дори преди идването на кисуатците. Забравила ли си връзките ни с Изтока и със северните народи? Както сама каза, половината жина са роднини на един или друг варварски владетел. А в тази земя съществува и военна каста, в огромната си част съставена от родени воини, които седят със скръстени ръце и са обзети от ярост, откак армията бе разпусната. Това бе голяма грешка от ваша страна - представа нямаш какво струва на Хетава да държи тези мъже кротки. И градската стража, и частните отряди, наемани от аристокрацията за охрана на техните владения… и самия Хетава. Имаш ли някаква представа на какво са способни моите другари, ако решат да се надигнат? Само Пазителите…

Той поклати глава, прехвърли и двата си крака откъм вътрешната страна на балкона и се наведе към нея. Сунанди преодоля с усилие порива да се дръпне назад. Предполагаше се, че Бирниците не изпитват силни чувства, но Ниджири винаги си беше бил особняк.

- Известно ми е мнението на Кисуа за нас. Наричате ни спящи овце, които забравят в сънуване грижите си. Само че когато гневът на Гуджааре се пробуди, той ще се разгори със същата сила, както в която и да било друга страна - и даже с по-голяма, след като толкова често го сдържаме. Пуснем ли го на воля, Кисуа ще загуби властта.

Тя на свой ред го погледна втренчено и направи опит да потисне безпокойството си.

- Нали каза, че Хетава ни подкрепя.

- Хетава ви подкрепя засега. Но ако се появи по-добра възможност, Дже Калаве, ако най-прекият и бърз път към стабилност минава през убийството на всеки кисуатец в рамките на нашите граници, тогава не се съмнявай, че Хетава ще има грижата това да се случи. - За голяма изненада на Сунанди, гневът в погледа му загуби своя плам и премина в нещо като печал. - Толкова години вече, а ние си оставаме все така непонятни за вас.

- Не сте непонятни - отвърна тя, усетила неизвестно защо, че е засегната. - Знам колко важен за вас е покоят.

- Той е повече от важен, Дже Калаве. Той е нашия бог. -Скочи на крака и въздъхна. - Ще ти кажа следното: догадката ти е правилна. Към нас се обърна пратеник на банбарския водач.

Сунанди затаи дъх.

- Представа нямах, че съществува такъв.

- Банбарските племена са много, вярно е. Много са и предводителите им. Само че по време на война всички се превръщат в едно цяло, с един водач. Мъжът, с когото сме във връзка, е на път да стане такъв.

- Кога ви потърсиха?

- След първите няколко нападения над града. Казаното от теб само потвърждава онова, което сами бяхме започнали да си мислим. И не ме питай кога или къде ще се проведе предстоящата среща - делата на Хетава не са работа на Протекторите.

Разбира се, в качеството си на техен Глас, тя не можеше да запази наученото в тайна, както той не можеше да и обещае трайно сътрудничество. И двамата служеха на своите господари.

Затова нейният следващ въпрос му остави възможност да потърси компромис между собствената си лоялност и нейните интереси.

- Има ли нещо, което можеш да ми кажеш?

Той кимна с едва доловима нотка на одобрение.

- Пратеникът на банбарския водач, който ни посети, бе представител на гуджаарейската военна каста от висок ранг. Заяви, че е бил генерал преди окупацията. Жина по рождение. - Наблюдаваше я внимателно, докато произнасяше тези думи.

- Богинята да ни е на помощ - промълви Сунанди, а кожата и настръхна не само от нощния хлад. Шуна и жина, двете бла-городнически касти в Гуджааре, се отдаваха рядко на военното поприще, тъй като гордостта не им позволяваше да се подчиняват на заповеди от лица с произход, по-нисък от техния. Те понасяха подчинение единствено на свои равни. Съществуваше обаче един род, на който роден като жина генерал би служил с радост - дори и в изгнание.

Ниджири не каза нищо по повод нейното богохулство, може би защото усети, че тя - поне за момента-бе напълно искрена.

- Постъпи с тази информация, както намериш за добре. А сега се връщай при съпруга си, преди да е усетил отсъствието ти. - Той се изправи, за да си тръгне, като отметна едната от двете плитки на темето си. Този жест, както и самата прическа, бяха толкова познати на Сунанди, че нещо я прободе в сърцето.