Питакъс Лор - Възходът на номер Девет

— И дума да не става — възразява командирът, който върви с разперени ръце като въжеиграч. — Няма да преодолеем пречките, като ги отбягваме. Няма значение с каква скорост се движим, само не трябва да спираме.

— Скоростта нямала значение? И това го казва човекът, който твърди, че нощем се случват разни странни неща? — сумти Шест. — Смятам, че трябва да ни кажеш още колко ще трябва да вървим, и ако е повече от три часа пеша, ще се наложи да влезем в гората и да зарежем препятствията — казва тя и го гледа настойчиво.

Поглеждам към клончето в ръката си и ми хрумва нещо. Съсредоточавам се върху дърветата от двете ни страни и навеждам клоните им надолу. Ето начин да се изтеглим нагоре, изкачване по въже, както правехме на Лориен.

— Какво ще кажете за това? — питам ги.

Шест се хваща за редицата от клони и прави няколко стъпки нагоре, за да изпробва здравината им. Провиква се през рамо:

— Супер си, Марина! Направо ни разби!

Продължавам да свеждам клоните, докато се изкачваме нагоре. Елла, все още с тъмните очила, оглежда гората около нас, като хвърля от време на време по някой поглед назад. По нататък пътеката става равна и сега е по-лесно да поддържаме темпото. Шест минава отпред и се затичва по пътя пред нас, като от време на време се обръща и докладва какво е видяла пред себе си. Всеки път казва едно и също:

— Още продължава.

Най-после се обръща и казва, че пътят се разделя на две.

Командир Шарма изглежда доста смутен от тази новина и усилва темпото.

Когато стигаме до разклонението, той се мръщи:

— Това е нещо ново.

— Как така нещо ново? — пита Крейтън. — И двата пътя изглеждат съвсем еднакво. Добре утъпкани, и то по един и същи начин.

Командирът стига до разклонението.

— Уверявам ви, че пътя вляво го нямаше преди. Вече сме съвсем близко до Вишну. Ще тръгнем насам.

Той тръгва уверено по дясното разклонение и Крейтън го следва.

— Чакайте — казва Елла. — Напред по десния път не се вижда нищо. През очилата се вижда само тъмна пустота.

— Точно това исках да чуя — обажда се Шест.

— Не. Тръгваме надясно — настоява командир Шарма. — Минавал съм много пъти оттук, скъпа моя.

Шест замълчава, после бавно се обръща към него:

— Не ме наричай „скъпа“, ако обичаш — казва му предупредително.

Докато командир Шарма и Шест се гледат гневно, съзирам някакъв надпис в началото на лявото разклонение. Вглеждам се отблизо, няма никакво съмнение. Там е изписана цифрата осем.

— Според това тук Елла е права. Трябва да вървим наляво. — Посочвам им цифрата.

Шест отива до драсканицата на пътя и с тока на обувката си прави черта под нея.

— Имаш набито око, Мартина. — Крейтън разглежда цифрата и се усмихва.

Отново заемаме реда си в колоната — командир Шарма с неохота минава отпред при Шест, а аз минавам отзад. Пътят става малко по-стръмен и леко каменист. Изведнъж, за изненада на всички ни, пред нас изниква силен поток, който се лее надолу по пътеката. Камъните под краката ни скоро се превръщат в малки островчета. Скачам от камък на камък, но скоро водата изцяло ги покрива. Внезапно се озоваваме сред истинска река.

Елла първа се обажда:

— Дали пък очилата не ни подведоха? Може би това наистина да не е бил верният път.

— Не, този е правилният — възразява командирът.

Навежда се и прокарва леко пръстите си по повърхността на водата.

— Това е знак, който и преди съм виждал.

Нямаме представа какво означава тази загадъчна забележка, но щом сме стигнали дотук, ще трябва просто да продължим.

Течението на реката става по-силно и на нас ни е все по-трудно да вървим срещу него. Изкачваме се с мъка нагоре, водата вече стига до кръста на Елла и аз едва успявам да пазя равновесие. Но точно както внезапно се появи, така водата сега започва да тече по-бавно и завършва в голям вир. Високо над него е надвиснала като стена огромна назъбена скала, от върха ѝ се спускат четири отделни водопада и се разбиват с грохот във водата.

— Какво е това? — пита Елла.

В средата на гигантския вир се показва едва-едва заоблен бял камък. Върху него се извисява блестяща синя статуя на мъж с корона на главата и четири ръце.

— Всемогъщият бог Вишну — шепне командир Шарма.

— Я чакай малко. Това тук да е Осем? Една статуя? — обръща се Шест към Крейтън.

— Какво държи? — иска да знае Елла.

Проследявам погледа ѝ и виждам, че във всяка една от ръцете си държи някакъв предмет: розово цвете, бяла раковина, златен жезъл, а на върха на един от показалците му се вижда малък син кръг, който наподобява компютърен диск.