Стефани Гарбър - Каравал

— Не, но имам контрапредложение за теб — заяви тя с надеждата, че е прозвучала храбро. После извади от джоба си красивите пропуски, изпратени й от Легендата. Пръстите й ги стискаха сякаш по своя воля и не искаха да ги пуснат, но Скарлет знаеше, че постъпва правилно, заради Тела. Когато се прибра в стаята си по-рано вечерта, я завари преобърната. Цареше такъв хаос, че не успя да разбере какво точно е взела Тела, но очевидно сестра й събираше багаж за злощастното си пътуване.

Скарлет протегна поканите към Джулиан.

— Вземи и трите. Използвай ги или ги продай, стига да отплаваш рано призори и без Донатела.

— Аха, значи ми предлагаш подкуп.

На Скарлет тази дума не й харесваше. Свързваше я с баща си. Но за Тела беше готова на всичко, дори да се откаже от последното нещо, което все още разбуждаше мечтите й.

— Сестра ми е импулсивна. Иска да тръгне с теб, но не си дава сметка колко опасно може да бъде това. Ако баща ни я хване, ще последва нещо много по-лошо от случилото се днес.

— А ако остане тук, ще е в безопасност? — Гласът му прозвуча тихо и подигравателно.

— Когато се омъжа, ще я отведа със себе си.

— А тя иска ли да дойде с теб?

— След време ще ми благодари за това.

Джулиан разтегли лице във вълча усмивка, бялото на зъбите му отрази светлика на луната.

— Между другото, тя ми каза съвсем същото по-рано днес.

Защитните инстинкти на Скарлет се включиха твърде късно. Завъртя се при звука на нови стъпки. Тела стоеше зад нея, дребната й снага беше увита в черен плащ, който я превръщаше в част от мрака.

— Съжалявам, че се налага да го направя, но именно ти ме научи, че най-важното нещо е да се погрижиш за сестра си.

Джулиан внезапно залепи някакъв парцал за лицето на Скарлет. Тя се опита да го отблъсне, краката й вдигнаха черни облачета пясък, но с каквато и силна отвара да беше напоен парцалът, подейства бързо. Светът се завъртя около нея и скоро Скарлет не знаеше отворени ли са очите й, или затворени. Просто падаше и падаше, падаше.

Преди да изгуби окончателно съзнание, усети нежен допир по бузата си, милувка.

— Така е по-добре, сестричке. В живота има и по-важни неща от безопасността…

С тези думи Скарлет се пренесе в свят, който съществуваше единствено в деликатните владения на будния сън.

Озова се в стая, цялата в прозорци, и чу гласа на баба си. Надупчена от белези луна надничаше през стъклото и огряваше фигурите вътре със зърниста синя светлина.

По-млади версии на Скарлет и Тела, състоящи се от малки ръчички и невинни мечти, се прегръщаха в легло, а баба им ги завиваше грижовно. Макар жената да бе прекарвала много време с тях, особено след като майка им избяга, Скарлет не помнеше някога да ги е слагала в леглото — обикновено с това се занимаваше прислугата.

— Ще ни разкажеш ли за Каравала? — помоли малката Скарлет.

— Аз искам за Легендата — припя Тела. — Ще ни разкажеш ли как е получил името си?

Баба се настани в едно кресло срещу леглото, все едно седеше на трон. Нанизи черни перли се редяха около тънката й шия, други пълзяха високо по ръцете й, от китките чак до лактите, като някакви вълшебни ръкавици. Колосаната й рокля с цвета на лавандула беше безупречна, без нито една гънка, в ярък контраст с бръчките понякога красивото й лице.

— Легендата произлиза от фамилия хора на изкуството, семейство Сантос — започна тя. — Били драматурзи и актьори, за жалост всичките бездарни. Единствената причина да постигнат някакъв успех била невижданата им красота. А за единия от синовете им, Легендата, се говорело, че е красив като истински ангел, бил най-красивият от всички тях.

— Но аз мислех, че Легендата не е истинското му име — каза Скарлет.

— Истинското му име не знам — заяви баба, — но знам, че като всички велики истории — и като всички ужасни истории — и тази започнала с любов. Любов към изящната Аналиса. Със златна коса и думи от захар. Тя го омагьосала, както той омагьосвал десетки момичета преди нея — с комплименти, целувки и обещания, които той приел на доверие, а не бивало. По онова време Легендата не бил богат. Живеел основно от чара си и от откраднати сърца, а Аналиса твърдяла, че на нея това й е достатъчно, но баща й, богат търговец, никога не би позволил дъщеря му да се омъжи за просяк.

— И оженили ли се? — попита Тела.

— Почакай и ще разбереш — цъкна с език баба.

Облак закри луната зад нея, потули всичко, освен две малки точки светлина, които се рееха над посребрения й кок като рогата на дявол.