Стефани Гарбър - Каравал

Скарлет сигурно щеше да обвини баща си, че я е прогонил, но когато Палома го остави, той полудя. Обърна имението нагоре с краката да я търси. Накара стражите си да прекарат градчетата през ситен гребен, уж търсят престъпник, защото не искаше да се разбере, че жена му го е напуснала. Не е била отвлечена, защото нямаше никакви следи от борба, а така и не пристигна искане за откуп. По всичко личеше, че просто е решила да си тръгне, което още повече влоши нещата.

Ала въпреки всичко Скарлет все още мислеше за майка си като за вълшебство, пълно със сияйни усмивки, мелодичен смях и нежни думи. Докато тя беше на Трисда, в живота на Скарлет имаше радост, а баща й не беше толкова зъл. Губернатор Драгна не беше вдигал ръка на семейството си, преди Палома да го напусне.

След това баба им бе започнала да обръща повече внимание на момичетата. Тя беше по-скоро студен човек. Скарлет винаги бе смятала, че баба им всъщност не обича малките деца, но пък историите, които им разказваше, бяха великолепни. Омагьосваше Скарлет и Тела с разказите си за Каравала. Казваше, че на онова място живее магията, и Скарлет бързо се влюби в тази идея, дръзна да повярва, че ако Легендата и неговите актьори дойдат на Трисда, това ще върне отчасти радостта в живота й, пък макар и само за няколко дни.

Мисълта да изпита не просто малко щастие, а и да опита от магията внезапно я завладя. Зачуди се какво ли би било да участва в Каравала за ден, да обиколи частния остров на Легендата, преди окончателно да затвори вратата пред фантазиите.

До сватбата й оставаше една седмица. Не беше сега момент да се впуска в глупашко приключение. Тела беше обърнала стаята на Скарлет, Джулиан твърдеше, че е оставила и бележка за откуп, ала баща им рано или късно щеше да разбере, че всичко е било измама. Да останат тук беше лоша идея, много лоша.

Но ако останеха само за първия ден на Каравала, можеха да се върнат навреме за сватбата на Скарлет. Баща й едва ли щеше да се досети толкова бързо, че са избягали по своя воля. Всичко щеше да е наред, стига да останеха само за първите двайсет и четири часа и баща й никога да не разбереше къде са били.

— Времето ти почти изтече, Карлита.

Облакът около тях изтъня и ръбът на острова се появи пред очите им. Отдалече пясъкът беше толкова бял и пухкав, че приличаше на глазура за торта. Скарлет си представи как Тела прокарва пръсти през него — и предизвиква Скарлет да направи същото, — за да провери дали и на вкус е толкова сладък, колкото на вид.

— Ако тръгна с теб сега, а утре се опитам да върна Тела на Трисда, обещаваш ли да няма повече опити за отвличане?

Джулиан сложи ръка на сърцето си.

— Честна дума.

На Скарлет не й се вярваше Джулиан да е човек на честта. Но след като се включеха в Каравала, той най-вероятно щеше да ги зареже, така че…

— Тогава продължавай да гребеш. Само внимавай да не ме окъпеш пак.

Джулиан се подсмихна, потопи греблата и заля стъпалата на Скарлет със студена вода.

— Казах ти да престанеш.

— Не бях аз. — Джулиан загреба отново, по-внимателно, но стъпалата й отново се озоваха във вода. Водата наистина беше студена, по-студена дори от тази по крайбрежието на Трисда.

— Мисля, че дъното е пробито.

Водата се качи до глезените им и Джулиан изруга.

— Можеш ли да плуваш?

— Живея на остров. Естествено, че мога да плувам.

Джулиан съблече палтото си и го метна през борда.

— Ако се съблечеш, ще ти е по-лесно. Носиш някакви долни дрехи, нали?

— Сигурен ли си, че няма да стигнем до брега с гребане? — настоя Скарлет. Краката й бяха ледени, но дланите й се потяха. Островът на мечтите беше на стотина метра от тях. На толкова голямо разстояние не беше плувала никога.

— Можем да опитаме, но според мен лодката няма да издържи — каза Джулиан и си събу ботушите. — По-добре да използваме оставащото ни време, за да се съблечем. Водата е студена, няма начин да стигнем с плуване до брега, ако не махнем излишната тежест.

Скарлет оглеждаше трескаво затиснатата от облаци вода за друга лодка или сал.

— Но какво ще облечем, като стигнем до острова?

— Първата ни грижа е да стигнем до острова. И като казвам „ние“, имам предвид теб. — Разкопча ризата си и разкри релефни мускули под смуглата кожа. Очевидно той щеше да преплува разстоянието с лекота.

После, без да каже нищо повече, Джулиан се гмурна в океана.

Не погледна назад. Силните му ръце загребваха плавно ледената вода, чието ниво в лодката продължаваше да се покачва — долната половина от полите на Скарлет вече се издуваше около прасците й. Тя се опита да загребе с веслата, но от усилието лодката потъна още повече.