Роберт Говард - Конан Завоевателя

— Дяволско същество! — прошепна с треперещ глас един щитоносец. — Разправят, че тъмните сили се биели на страната на Тараск!

— Млъкни! — заповяда строго Палатидий.

Навън зората прогонваше звездите. Лек ветрец подухна откъм планинските върхове и довея звука от хиляди тръби. При този звук силното тяло на краля се разтърси от конвулсивна тръпка. Той се напрегна да разкъса невидимите белезници, приковали го към земята, вените на слепоочията му се издуха.

— Облечете ми доспехите и ме вържете за седлото — прошепна той. — Въпреки всичко аз ще водя атаката!

Палатидий поклати отрицателно глава. Един щитоносец го дръпна за ръката.

— Господарю, ако войската научи, че кралят е повален на легло, сме загубени! Само той може да ни води към победа.

— Помогнете ми да го вдигнем! — заповяда военноначалникът.

Петимата щитоносци положиха безпомощния великан върху кожите и го завиха с коприненото наметало. Палатидий се обърна към тях, огледа пребледнелите им лица и каза:

— Устните ви трябва да са запечатани завинаги за случилото се в тази шатра. От това зависи съдбата на аквилонското царство. Доведете веднага командира на пелианските копиеносци, офицера Валаний.

Един щитоносец изскочи от шатрата, а Палатидий отново обърна поглед към безпомощния крал. Отвън тръбите свиреха, барабаните биеха, ревът на войската нарастваше с наближаването на утрото. Щитоносецът се върна с посочения от Палатидий офицер: висок мъж, широкоплещест и силен, е телосложение като на краля. Също като него и той имаше гъста черна коса. Но очите му бяха сиви, а чертите на лицето различни от тези на Конан.

— Кралят е болен от странна болест — каза направо Палатидий. — На теб се падна високата чест да носиш неговите доспехи и да яздиш начело на войската. Никой не трябва да знае, че това не е кралят.

— За такава чест човек с радост ще даде живота си — каза със заекване офицерът, развълнуван от неочакваното предложение. — Кълна се в Митра, ще направя всичко, за да оправдая това голямо доверие!

И докато поваленият крал гледаше втренчено с горящи, изпълнени с безкрайна ярост и унижение очи, щитоносците свалиха ризницата на Валаний и го облякоха с доспехите на Конан — черна плочеста ризница, шлем със забрало и тъмни пера, поклащащи се над герб, изобразяващ крилат змей с крака. Над тях сложиха копринена туника с извезан върху гърдите златен кралски лъв и пояс с широк колан със златна катарама и украсена със злато ножница за широкия меч. Навън тръбяха тръби и дрънчаха оръжия. Отвъд реката се чуваше глух тропот от конски копита.

Напълно въоръжен, Валаний коленичи пред легналия си владетел.

— Кралю честити, дано Митра ми даде сили да защитя честта на доспехите, които ще нося днес!

— Донеси ми главата на Тараск и ще те възнаградя богато! — каза Конан. Очите му горяха. Той стисна зъби от ярост и желание за кръв — варварин като всички туземци от кимерийските планини.

Аквилонското войнство беше готово за бой — дълги стегнати редици копиеносци и конници, покрити с блестяща стомана. От царската шатра излезе една великанска фигура в черни доспехи и се качи на жребец, удържан от четирима щитоносци. Войската го посрещна с мощно приветствие, което разтърси планините. Възторженият поздрав на краля беше подкрепен с яростно размахване на мечове.

Войската от другата страна на долината беше в движение. Конниците препускаха по дългия полегат склон към реката. Оръжията им блестяха над утринната мъгла, която се стелеше около краката на конете.

Аквилонската войска вървеше бавно срещу тях. Отмерената, тежка стъпка на покритите с броня коне разтърсваше земята. Утринният вятър развяваше дългите дипли на копринените знамена. Копията се олюляваха като млада гора, завързаните за тях дълги тесни знаменца плющяха над рицарите.

Десет войници — строги, смели ветерани, които умееха да мълчат, пазеха кралската шатра. Един щитоносец стоеше вътре и се взираше през пролуката на вратата. С изключение на шепа хора, посветени в тайната, никой друг не знаеше, че великанът на големия черен жребец начело на войската не е Конан.

Аквилонската войска зае обичайния си боен строй: най-силната част, съставена изцяло от тежковъоръжени рицари — в центъра; по-малки конни единици, подкрепени с копиеносци и стрелци с лъкове — на фланговете. Последните бяха босонианци, участвали в походите на запад, яки мъже със среден ръст, с кожени куртки и железни шлемове.