Роберт Говард: Конан Завоевателя

— Малки групи хора по хълмовете се хвалят, че са потомци на Ахерон — отговори Ораст. — Вълната на моите варварски предци заличи земите на империята и народа й от лицето на земята. Защото те… моите предшественици… бяха понесли много страдания от кралете на Ахерон.

Устните на питонеца се изкривиха в тъжна и ужасна усмивка.

— Да! Много варвари, както мъже, така и жени, умряха, пищейки на жертвеника. Когато кралете се върнаха от запад с плячка и пленници, видях главите им натрупани на пирамида на големия площад в Питон. Но дойде денят за разплата и сабята свърши добра работа. Ахерон престана да съществува, а Питон със своите кули се превърна в спомен от отдавна отминали дни. Върху руините на империята израснаха по-млади царства и станаха велики. А сега ние те върнахме, за да ни помогнеш да управляваме тези царства, които, макар и не така чудесни и необикновени като Ахерон, са богати и силни и си заслужава човек да се бори за тях. Погледни! — Ораст разгърна пред Ксалтътън изкусно начертана върху тънък пергамент карта.

Магьосникът я разгледа и озадачен поклати глава.

— Самите контури на континентите са променени. Прилича на нещо познато, видяно насън, но невероятно променено.

— И въпреки това тук е Белвер, столицата на Немидия, в която се намираме сега — отговори Ораст и показа с пръст. — Тук минават границите на немидийското царство. На юг и югоизток лежат Офир и Коринтия, на изток Бритуния, на запад Аквилония.

— Това е карта на непознат за мен свят — тихо каза Ксалтътън, но Ораст не пропусна да отбележи пламналото в тъмните му очи зловещо огънче.

— Ти ще ни помогнеш да променим тази карта — отговори Ораст. — Ние искаме да възкачим Тараск на трона на Немидия. Нашето желание е това да стане без борба и по такъв начин, че върху Тараск да не падне ни най-малка сянка на съмнение. Ние не искаме страната да бъде обхваната от граждански войни, а да запазим всичките си сили, за да завладеем Аквилония.

— Ако крал Нимед и неговият син умрат от естествена смърт, например чума, Тараск ще се възкачи на трона мирно и без съпротива като законен наследник.

Ксалтътън мълчаливо кимна. Ораст продължи:

— Другата задача ще бъде по-трудна. Ние не можем да поставим Валерий на трона на Аквилония без война, а това царство е много войнствено. Хората му са от сурова, безстрашна раса, закалена от непрекъснати войни с пикти, зингаранци и кимерийци. От петстотин години Аквилония и Немидия, с малки прекъсвания, са във война и винаги побеждават аквилонците. Сегашният им крал е най-прочутият боец от западните народи. Той е чуждоземец, смел… завладя короната със сила през една гражданска война, като удуши със собствените си ръце крал Нумедидий. Казва се Конан. Никой човек не може да го победи в открит бой. Законният наследник на трона е Валерий. Той беше прокуден от своя роднина Нумедидий и от години е далеч от царство си. В жилите му тече кръвта на стара династия и много от старите родове ще приветстват свалянето на Конан, който няма нито кралска, нито дори благородническа кръв. Но простите хора са му верни, а също и аристократите от отдалечените провинции. И все пак ако неговите войски бъдат победени в една битка и той бъде убит, мисля, че няма е трудно да поставим Валерий на трона. Наистина, ако Конан бъде отстранен, единственият център на властта ще бъде премахнат. Той не е от кралската династия, а самотен авантюрист.

— Бих искал да видя този крал — каза замислено Ксалтътън и погледна появилото се на стената сребърно огледало. В него не се отразяваше нищо, но изражението на Ксалтътън показваше, че той разбира предназначението му. Ораст кимна, изпълнен с гордостта на занаятчия, който е получил признание от голям майстор.

— Ще се опитам да ти го покажа — каза Ораст, седна пред огледалото и втренчи хипнотично очи в него. След малко в огледалото се появи мъглива сянка и прие формата на човек.

Беше ужасяващо, но наблюдаващите знаеха, че това е отражение на мисълта на Ораст, въплътена в огледалото, както мислите на магьосниците се въплътяват в магически кристали. Тя плуваше като неясно очертание, после се преобрази в ясен образ: висок мъж с мощни рамене и широк гръден кош, с масивен врат с изпъкнали жили и силни, мускулести крайници. Беше облечен в коприна и кадифе, наметнат с туника — върху нея бе избродиран златният кралски лъв на Аквилония. Върху подрязаната му буйна черна коса блестеше короната на Аквилония, но закаченият на колана му меч изглеждаше по-естествен за него, отколкото царственото облекло. Челото му беше ниско и широко, вулканично-сините очи горяха с някакъв вътрешен огън. Тъмното, покрито с белези, почти зловещо лице показваше, че това е боец, кадифените дрехи не можеха да прикрият очертанията на силните му, опасни крайници.