Роберт Говард: Конан Завоевателя

— Защо ми върнахте живота? — попита Ксалтътън. — Какво искате от мен?

Вече беше жив и напълно разсънен, в проницателните му очи светеше незамъглен ум. В държането му нямаше колебание или несигурност. Той премина направо към същността като човек, който знае, че нищо не се дава даром. Ораст посрещна погледа му със същата откровеност.

— Тази нощ ние отворихме вратата на ада, за да освободим душата ти и да я върнем в тялото, защото се нуждаем от твоята помощ. Искаме да поставим Тараск на трона на Немидия и да спечелим за Валерий короната на Аквилония. С твоята черна магия ти можеш да ни помогнеш.

Умът на Ксалтътън беше коварен и пълен с неочаквани изненади.

— Ти сигурно владееш до съвършенство магьосническите изкуства, Ораст, след като си могъл да ми върнеш живота. Откъде един жрец на Митра знае за Сърцето на Ариман и заклинанията на Скилос?

— Аз вече не съм жрец на Митра — отговори Ораст. — Изгониха ме от братството заради заниманията ми с черни магии. Ако не беше там Амалрик, може би щяха да ме изгорят като магьосник. Но останах жив и продължих изследванията си. Пътувах в Замора, във Вендия, в Стигия и сред обитаваните от духове джунгли на Кхитай. Четох обкованите в желязо книги на Скилос, говорих с невиждани създания от дълбоките бездни и безизразни същества в черните вонящи джунгли. Зърнах твоя саркофаг в населяваната с демони гробница под гигантския черен храм на Сет във вътрешността на Стигия и изучих магията, която даде живот на изсъхналия ти труп. От покритите с плесен ръкописи научих за Сърцето на Ариман. После цяла година го търсих и най-сетне го намерих.

— А защо си направи труда да ми върнеш живота? — попита Ксалтътън и втренчи пронизващ поглед в жреца. — Защо не използува Сърцето, за да усилиш още повече магическите си сили?

— Защото никой човек днес не знае тайните на Сърцето — отговори Ораст. — Дори и в легендите вече не се говори за заклинанията, чрез които могат да се овладеят всичките му сили. Аз знаех, че то може да връща живот. По-дълбоките му тайни не са ми известни. Използвах го само да те съживя. Ние искаме да усвоим твоите знания. Колкото до Сърцето, ти единствен знаеш неговите ужасни тайни.

Ксалтътън поклати глава, загледан замечтано в искрящия скъпоценен камък.

— Моите магьоснически знания са по-големи от цялото знание на всички хора — каза той. — Въпреки това и аз не познавам пълната мощ на този скъпоценен камък. В древността аз не съм се обръщал към него. Просто го пазех, за да не бъде използвано срещу мен. Но накрая го откраднаха и един накичен с пера шаман на варварите отне с него цялата ми магическа сила. После камъкът изчезна и преди да науча къде е скрит, бях отровен от завистливи жреци на Стигия.

— Беше скрито в една голяма пещера под храма на Митра в Тарантия — каза Ораст. — Разбрах го много след като бях открил останките ти в подземния храм на Сет в Стигия. Заморански крадци, защитени отчасти чрез заклинания от мен и научени от източници, които по-добре да не споменавам, откраднаха саркофага с мумията ти от ноктите на онези, които го пазеха в тъмнината, и с камилски керван, галера и волска каруца той пристигна в този град. Същите крадци… или по-точно оцелелите след изпълненото с ужаси търсене… откраднаха и Сърцето на Ариман от обитаваната от духове пещера под храма на Митра в Тарантия. Там уменията на хората и заклинанията на магьосниците едва не се провалили. Само един от тях бе оцелял, намери ме и преди да умре ми разказа_за видяното в онова проклето подземие и ми даде камъка. Никой, освен тях, дори човек с моите умения не би могъл да открадне Сърцето на Ариман от онова охранявано от демони място. Там то е лежало в тъмнина три хиляди години след падането на Ахерон.

Ксалтътън повдигна приличната си на лъвска глава и зарея поглед, сякаш се върна в отминалите хилядолетия.

— Три хиляди години! — промълви той. — Всемогъщи Сет! Кажи ми какво се е случило в света през това време, Ораст!

— Варварите разрушиха Ахерон и създадоха нови държави — каза Ораст. — Там, където някога се простираше империята, сега съществуват три царства, наречени Аквилония, Немидия и Аргос — по имената на племената, които са ги основали. По-старите царства — Офир, Коринтия и западен Кот, които бяха подчинени на кралете на Ахерон, с падането на империята възстановиха независимостта си.

— А какво стана с народа на Ахерон? — попита Ксалтътън. — Когато избягах в Стигия, Питон беше в руини и всички големи градове с техните виолетови кули бяха потопени в кръв и потъпкани от сандалите на варварите.