Роберт Джордан - Конан Разрушителя

— Тя е непорочна — каза Акиро, а Малак пискливо се засмя.

— Искаш да кажеш, че от тук ти можеш да разбереш, че тя никога не е…

— Дръж си езика, Малак — сряза го старият мъж. — Не става дума за плътта. Имам предвид духа, а това е ужасно.

— Ужасно! — възкликна Конан. — Нима не мога да избера за себе си друго нещо, освен ужасно?

Акиро кимна.

— Такива трябва да бъдат пазени като деца, докато придобият необходимото познание за света, иначе ще станат жертва на злото. Много рядко се придобива такава непорочност по естествен начин. Най-често се възпитават за някаква магьосническа цел.

— Така възпитана — промърмори Конан и се намръщи. Далеч от колибата и труповете пред нея, Бомба̀та помагаше на Джина да слезе от коня. Воинът в черни доспехи беше застанал между нея и страшната картина така, че тя да не може да я види.

— Валерия — каза Акиро и кимериецът започна.

— Тя е част от причината, поради която дойдох при теб, Акиро.

— Почакай. — Акиро бързо взе в колибата. Отвътре се чуха клетви и шум от ровене. Когато излезе, той подаде на Конан малък полиран каменен флакон, запечатан с пчелен восък. — Това е за Валерия — каза той.

— Не разбирам — отвърна Конан.

Акиро спи устни и задърпа мустаците си, хванал по един във всяка ръка.

— Дълго време проучвах този въпрос, кимериецо. Хвърлих кости за гадаене, гледах по звездите, търсих по картите на К’фар да намеря отговор на онова, което те мъчи.

— Повече не ме мъчи, Акиро. Поне…

— Недей да криеш от мен — прекъсна го магьосникът. — Как мога да ти помогна, ако не ми кажеш истината? Животът на Валерия и твоят бяха много силно преплетени. Тя беше едновременно и любовница, и другар, и воин. Тя умря вместо теб, а връзката между вас беше толкова силна, че дори смъртта не можа да й попречи да се върне, за да те спаси. Такава силна връзка между живота и смъртта е опасна, кимериецо. Валерия би я прекъснала, ако знаеше, но за тези отвъд, в мрака, някои знания са недостъпни.

— Акиро, аз не искам връзката да бъде прекъсната, това не е необходимо.

— Послушай ме, упорити северняко. Ти не можеш да се оправиш с това със сабя. Аз зная твоята съдба, дори и да не пожелаеш да я чуеш. Картите, костите, звездите — всички са единодушни. Накрая връзката ще те въвлече в жива смърт. Ти ще се окажеш в капан между света на живота и света на смъртта, без да бъдеш в никой от тях, неспособен да се докоснеш до никого. Само забравата може да те спаси. Положих много труд да приготвя тази настойка в мускалчето. Тя ще изтрие от ума ти спомена за Валерия. Няма да остави нищо свързано с нея. Повярвай ми, кимериецо, ако тя знаеше за избора, пред който си изправен, щеше да те накара незабавно да изпиеш съдържанието на шишенцето. Тя не беше жена, която да бяга от вземането на трудни решения.

— Ами ако Валерия може отново да се върне? — попита тихо Конан. — Не за момент, както направи по-рано, а до края на живота си. Тогава какво би ме посъветвал, Акиро?

Закръгления магьосник мълча като че цяла вечност. Очите му оглеждаха Джина и той бавно облиза устните си.

— Мисля, че трябва да махнем тези трупове и да ядем — каза най-после той. — За да изслушам това, ми е необходима храна.

Старият магьосник не желаеше да си вземе мускалчето и накрая Конан го пъхна в торбичката, закачена на колана му. После той и Малак замъкнаха труповете настрана. Акиро мърмореше неясно нещо за гърба си и за старите си кости, макар че под слоевете тлъстина имаше яки мускули. Бомба̀та отново отказа да остави Джина или да дойде достатъчно близко, за да не види тя какво пренасят големия кимериец и неговия дребен приятел към далечния край на хълма.

Акиро беше казал, че има нужда от храна, преди да слуша, и сега настояваше за това. Зайците, убити тази сутрин от магьосника — с обикновена прашка и камък, не с магия — бяха набучени на кол и изпечени, а от колибата беше донесена половин кошница с дребни коринтийски портокали. Накрая, когато бяха оглозгани и последните кокали, а обелките от портокалите хвърлени в огъня и осветиха със златна светлина малката колиба, Бомба̀та извади от торбата си един брус и се зае да остри извитата си индийска сабя. Малак започна да подхвърля като жонгльор три портокала, за да развлече Джина, макар че при всяко второ подхвърляне изпускаше по един.

— Това е част от номера — каза нисичкият крадец, докато вдигаше за четвърти път портокала от земята. — Дори най-трудната.

Акиро докосна ръката на Конан и посочи с глава към тъмнината. Двамата мъже се отдалечиха от огъня; изглежда, никой от другите не забеляза това.