Ян Ирвин - Тетрарх

Той отново стисна раменете ѝ.

— Тогава ни помогни, Иризис. Спаси войната, за да можеш да последваш мечтата си.

Жената се вгледа в себе си. Осъзнаването не бе променило нищо. Тя все още не знаеше къде да търси изгубения си талант или как да си го върне.

— Не мисли за него — каза Флид. — Просто го направи!

Тя опита. Същинската ѝ мечта представляваше маяк, напътстващ я сред катранения мрак. Тя се взря дълбоко в себе си. Никога през живота си не се бе вглеждала толкова дълбоко. Но не откри нищо. Очите ѝ се наляха със сълзи.

— Не мога… Не мога да го направя — недоловимо каза тя. — Съжалявам. Не зная къде да търся.

Пръстите на Флид за пореден път я стиснаха. Пронизващите очи, сега кървясали, срещнаха нейните. Устните му бяха посинели. От едната ноздра се стичаше алена струйка. Възлопресушителят го разкъсваше.

Скрутаторът я пусна. Тя го беше провалила.

— Идват ноктести! — извика Юлия. През цялото време тя бе останала неподвижна в ъгъла.

— Колко далече са?

— Не са далече.

— Дай ми устройството. — Флид изтръгна въпросното от ръцете на Иризис. — Щом ти не можеш, ще трябва да се справя сам.

Което щеше да го убие.

— Почакайте, сър! — Бе я споходила внезапна идея. — Юлия, помниш ли онзи път в кланкерите, когато бяха изгубили полето и трябваше да пренастроя контролерите към странния двоен възел?

Очите на Юлия бяха отворени. Със студен поглед тя се взираше към спътниците си. И не отговори.

— Юлия?

— Помня.

— Какво точно… Няма значение. Можеш ли да видиш къде е изгубеният ми талант?

— Виждам те като непрозрачно топче. Не мога да надникна вътре.

— Моля те, опитай. Иначе скрутаторът ще умре.

— Той е лош, зъл човек! — остро каза Юлия.

— Но той се грижи за теб, Юлия. Той те спаси от Джал-Ниш.

— А аз те спасих от скрутатор Гор. Ти ми обеща да търсим Мюли. И теб те мразя.

На това Иризис не можеше да отговори. Тя отчаяно погледна към Флид.

— Но аз вече съм намерил Мюли — каза той, без да трепне.

Юлия обърна глава към него, но очите ѝ бяха затворени: гледаше модела си.

— Мюли — прошепна тя. — Къде си, Мюли?

— Намира се далеч — продължи Флид. — Ейрин Мас е открил Мюли и ще го доведе при теб, но пътуването ще бъде дълго. Много дни. Сега ще бъдеш ли така добра да помогнеш на Иризис?

Не, и това не беше достатъчно:

— Иризис иска моя Ниш — нацупено каза Юлия.

— Този пъпчив дребосък? Нищо подобно — възкликна Иризис.

— Видях ви в лагера на аахимите. Ти го прегръщаше ! — гласът на другата жена трепеше от възмущение.

— Ниш е мой приятел. Но не го искам за любовник. Защо бих…

Иризис замълча, осъзнала, че наскърбяването на Ниш не е особено удачно.

Юлия бе скръстила ръце, а върху лика ѝ бе изникнало изражение на непоклатимо упорство.

— Велики небеса! — възкликна скрутаторът. — Като настръхнали котки сте! Иризис, в качеството си на скрутатор ти забранявам да бъдеш любовница на Ниш. Това достатъчно ли е, Юлия?

Дребната жена победоносно се усмихна към Иризис.

— Благодаря ти, Ксервиш. — Тя взе сухата му ръка и я целуна. — Ти си добър човек. Ще направя каквото искаш .

Иризис, макар и осъзнаваща символичността на постъпката му, не можа да не се разгневи. Никой нямаше право да налага възбрани над евентуалните ѝ партньори.

— Не си мислете, че в скоро време ще получите достъп до моите ласки, Флид.

Той се подсмихна, макар че ефектът бе отчасти развален от кръвта в ъгълчето на устата му.

— Ще продължим ли? В момента се чувствам като почиствана риба.

Юлия допря длани над очите си. Ръцете ѝ трепереха. Тя стисна зъби.

Иризис имаше усещането, че напразно се опитва да подхване нишката на кълбо прежда, навито изключително стегнато. Именно тази стегнатост не ѝ позволяваше. Сетне до нейните ръце се появиха още две. Те бяха дребни и нежни и изглежда знаеха точно какво да правят. В съзнанието си Иризис следеше движението на чуждия чифт и го повтаряше. Двете успяха да освободят една нишка.

Чуждите пръсти се отдръпнаха. Иризис хвана нишката и дръпна. От движението кълбото се стрелна надалеч, смалявайки се, докато не изчезна. То бе оставило след себе си купчина сребристо влакно. Иризис започна да го събира — сигурно в края му бе привързан ключът. А може би самото влакно бе ключът. Тя започна да оформя среброто в гривна, красива гривна.

— Ноктести, ноктести! — Юлия се сви на пода.

Иризис постави гривната на китката си и видя пред себе си дирята, по която трябваше да изтегли енергия. Пътят съдържаше непоколебима яркост. Жената посегна към излъчването и — за нейна изненада и радост — съдържащата се в него сила последва повика ѝ подобно отклонявана река, за да заструи към кристалите. Те се обгърнаха в сияние. Устройството се разбуди сред тихо, вибриращо жужене.