Ян Ирвин - Тетрарх

— Успях! Ксервиш, успях!

Нямаше време да се наслаждава на триумфа си. Флид изтръгна приспособлението от ръцете ѝ.

— Прикривай ме, докато го поставя.

Той изтича до възлопресушителя.

Иризис изтегли меча си и застана на входа, неспирно оглеждаща се. Все още никъде не се виждаха лиринкси. А тя се чувстваше странно слаба и замаяна. Мистиците биваха засегнати от подобни усещания след използването на способностите си, но самата Иризис никога не бе изпитвала нещо подобно.

Флид изпитваше някакви затруднения с прикачването на прибора. Странни енергии продължаваха да избликват от възлопресушителя. Усилията му напомняха за опит да бъде вмъкната тапа в струящ маркуч. Скрутаторът изруга, със сила притисна прибора към горната част на гъбата… и изруга отново, когато приборът отхвърча от ръцете му, за да се приземи на пода.

Иризис все така не виждаше врагове. Тя се прокрадна надолу по тунела, до мястото, където се виждаше широк проход. Тук влиянието на възлопресушителя бе по-слабо. На известно разстояние край един отвор пробяга лиринкска сянка. Създанието носеше нещо, прилично на човешко тяло. Иризис се отправи назад, стиснала оръжие. От меча черпеше по-скоро увереност, никой лиринкс нямаше да се затрудни с нея.

Съществото отмина бързо, без да се оглежда. Долетяха викове. Стрелнаха се още вражески сенки, все натоварени. Какво ставаше? Може би губеха войната? Или вече я бяха спечелили? Иризис се върна в пещерата. Сигурно по време на отсъствието ѝ Флид бе използвал някаква скрутаторска магия, защото сега изкрещя:

— Готово! Да вървим.

Енергийният фонтан бе изчезнал, ала странността не бе напуснала помещението — дори изглеждаше подсилена. Доскоро втвърденият асфалт течеше като вода — нагоре по стените. Самите те се разширяваха и свиваха в подобие на туптящо сърце.

Иризис трябваше да положи големи усилия, за да потисне ужаса от евентуалната участ да бъде погребана жива. Но успя — иначе цялото ѝ постижение щеше да се обезсмисли в последния момент, заради липса на храброст.

— По-добре се убедете със сигурност, че устройството наистина функционира.

— Излъчването престана да струи, което означава, че то работи.

— Лиринксите ще забележат секналия приток и ще дойдат да проверят — каза Иризис. — И ще махнат приспособлението.

— Невъзможно е да бъде свалено. Най-малката намеса задейства енергията, съхранявана в сините хедрони. Това би унищожило възлопресушителя и всичко около него.

— Ами ако отрежат горната част на самия възлопресушител?

— Това също ще задейства експлозията, защото енергията, стичаща се към устройството, ще изчезне.

— Това ми звучи доста опасно.

— Не би трябвало, стига запушващото устройство да е изработено сносно.

— Ами ако не е? Ами ако Гор нарочно е вложил дефект?

— Не ми е приятно дори да обмислям евентуалните последици.

— Тогава защо още стоим тук?

Сините кристали засияха. Помещението се разтърси.

— Напредва — каза Флид.

Юлия изпищя, притисна слепоочията си и рухна на земята.

— Какво ѝ е? — Иризис се приведе над другата жена, която бе изпаднала в безсъзнание.

— Трябваше да се досетя за това — рече скрутаторът. — Задействането му сигурно се е проявило като експлозия в модела ѝ. Жива ли е?

— Да, но не виждам как ще ни отведе обратно. — Иризис повдигна дребното тяло и го сложи на раменете си. — Вие помните ли го, сър?

Тя очакваше да чуе отрицателен отговор. Още от самото начало той бе заявил, че това е самоубийствена мисия.

— Зная първия отрязък.

— При цялото ми уважение, сър, това няма да ни е от голяма полза.

— По-добре е от нищо.

Флид се напрегна и изрече поредни от неразбираемите си думи. Обгърна ги познатият лек блясък — заклинанието за невидимост.

— Да видим колко дълго ще успея да го задържа — промърмори той.

Вървяха сред почти тъмни странични проходи, защото главният тунел бе изпълнен с лиринкси. Иризис непрекъснато очакваше да бъде разкъсана, изгорена или погребана жива — резултат от някакво невъобразимо бедствие, породено от възлопресушителя.

Скрутаторът успя да запази невидимостта почти до изхода, където простена и се отпусна на едно коляно. Магическият щит изчезна.

Опрял гръб в стената, Флид дишаше тежко. Изтощеният му поглед се насочи към Иризис.

— Струва ми се, че стомахът ми се е напълнил с кръв.

Устата и зъбите му определено червенееха. Самата Иризис не се чувстваше много по-добре. Мускулите ѝ бяха като залепнали.