Ян Ирвин - Тетрарх

Как очакваха да намерят Ниш сред тази ледена пуста?

Малиен започна да се спуска.

— Идваш ли, Тиан?

— Той вероятно вече е отлетял с балона си — отчаяно каза тя.

— Първо ще му е нужно да събере гориво, а това може да му отнеме дни.

Възрастната жена подбираше пътя си с решителност, говореща за отправянето към знайна цел.

— Усещаш ли амплимета?

— Ще ми се да можех. — Старицата изглеждаше по-успокоена. — Твоят приятел каза, че балонът бил точно под нас, а наоколо имало само храсти. Това означава, че се е приземил някъде над дърветата. Надали ще е на повече от няколко часа път, а подобна голяма торба би била лесно видима. Ще го открием.

На всеки половин час спираха, за да починат. Вървенето по нанадолнище бе изненадващо уморително. По време на втората пауза, докато Тиан отпиваше от манерката си, тя бе сепната от оглушителен трясък, разтърсил скалата под нея. Стреснатата жена изпусна съдината и трябваше да се наведе, за да я вземе обратно.

— Какво беше това?

Зараждането на лавина, най-вероятно.

— От ледника се отчупват парчета. Погледни там, виждаш ли как е надвиснал?

Продължиха по-предпазливо, макар назъбените скали да им предоставяха достатъчно прикритие. Скоро Малиен спря и се оплака:

— Това не се отразява добре на старите ми колене. Покачи се върху онази скала, Тиан, и се огледай.

Занаятчията зърна тъмнеещата гъба на по-малко от една трета левга под тях.

— Открихме го — просъска тя и побърза да дръпне глава.

Матахът се покачи до нея.

— Интересен дизайн. — Тя заслони очи, за да се вгледа по-добре. — Изглежда ми почти надут. Да побързаме.

Не се бяха отдалечили много, когато Тиан изпита пробождащо усещане в дясното си слепоочие. Болката изчезна също тъй бързо, както се беше и появила. Въпреки това младата жена не можа да сдържи стенанието си.

Малиен веднага я погледна.

— Какво има?

— Главата ме заболя. Добре съм.

— Пийни още малко вода — посъветва я спътницата ѝ.

Тиан действително отпи още няколко глътки, макар да знаеше, че проблемът не се дължи на обезводняване. Това пробождане ѝ бе напомнило за нещо, което тя усилено се стараеше да не си спомня.

Скоро спряха отново, този път заради Малиен, която приклекна сред камъните и обяви:

— Това не ми харесва.

— Кое?

— Наблюдават ни.

Тиан извърна глава към небето.

— Не виждам нищо.

— Но аз виждам. Ела, бързо! Три са, а тъй като летят…

Матахът посочи високо в небето на запад. Сега и Тиан можа да различи точиците — първо една, после още две.

— Лиринкси!

Ниш трополеше надолу по стълбите и стискаше зъби до болка — не само от яд, но и защото изпитваше колебания в самоконтрола: не искаше да си излее гнева върху Юлия. Противно на всички очаквания, бе постигнал успех и бе оправдал предишните си провали. А ето че в следващия миг всичко бе изгубено и единствената перспектива пред него оставаше заминаването за предните линии на безнадеждната война срещу лиринксите. Механикът бе горд и амбициозен младеж, който не бе свикнал да губи.

В дъното на стълбището той спря, за да изчака Юлия. Дребната му спътничка се движеше уверено, нито за миг забавяна от маската пред очите. Крил-Ниш не спираше да се удивлява на ловкостта ѝ. Една грешна стъпка щеше да бъде достатъчна за подема на смъртоносен полет, но такава не последва.

— Ти си тъжен, Ниш — каза тя, когато слезе от последното стъпало. Дори не беше задъхана.

Още нещо, което го объркваше: как бе възможно човек, който не се упражнява, да бъде в по-добра форма от него? Сърцето на механика все още биеше ускорено от скорошното усилие.

— Какво ще кажа на скрутатора, Юлия? Той ще ме обезглави.

— Никой не би могъл да надвие матаха, Ниш.

Юлия бе перцептор — притежаваше способността да вижда всички прояви на Тайното изкуство. Те се появяваха като възли в решетъчния модел, чрез който тя възприемаше света. Този ѝ талант я правеше удивително ценна. Юлия струваше колкото хиляда механици.

— Ти се държа много приятелски с нея — остро каза Крил-Ниш и веднага съжали. Следващите си думи произнесе с по-овладян тон. — Какво видя?

— Тя е стара. Тя е мъдра и добра, но и тъжна. Изгубила е цял свят.

Това му предоставяше доста неща, над които да мисли, но не и търсения отговор.

— Как изглежда нейният възел, Юлия? Тя могъща гадателка ли е?

— Много е силна, но не използва силата си срещу теб. Бъди внимателен, Ниш.

Механикът изсумтя и се отправи към следващото стълбище, този път изработено от алабастър. Той не беше страхливец, но умееше да подбира битките си.