Ян Ирвин - Тетрарх

— Юлия? — прошепна Крил-Ниш. — Какво има? Вещицата ли?

Перцепторът не отговори, което показваше, че разтревожилото я е нещо наистина сериозно. Ниш обви пръсти около дръжката на ножа си, макар да знаеше, че подобно оръжие не може да му е от голяма полза срещу мистици като матаха. Сетне се покачи върху въжената стълба до мангала, за да огледа околността. Никъде не се забелязваше движение, само високо в небето орел се рееше върху въздушно течение над ледника. Човката му бе яркожълта.

При слизането си завари Юлия отчасти изправена. Ниш отиде при нея, за да я успокои и опита да разбере какво я е изплашило, ала спътничката му бе неспособна да обясни.

— Нокти и шипове — не спираше да повтаря тя, визираща нещо, което е видяла в решетъчния си модел.

Механикът се постара да не мисли за това. Канеше се да поеме на следващия си тур, когато се загледа в черния къс в ръката ѝ. Понякога във фабриката използваха такъв материал за гориво.

— Къде намери това парче, Юлия?

— По-нагоре — отвърна тя с почти недоловим глас, все още измъчвана от видяното.

Крил-Ниш я хвана за ръката.

— Далече ли е? Би ли ме завела?

— Не е далече.

След кратко изкачване достигнаха стръмна скала, където слоевете светъл и тъмен камък приличаха на тортени слоеве. Някъде на нивото на очите им меката скала бе проядена от стихиите в кухина, широка колкото кръста на Ниш. Кухината бе изпълнена с късове, големи колкото юмрука му, някои прилепнали по стените.

Механикът се покатери и започна да пълни торбата си. За негово удивление Юлия също се присъедини и скоро чувалчето се изду.

— Прекрасно гориво — каза той, смеейки се от радост.

Ниш натъпка мангала, струпа лишеи и внимателно заля приготвеното гориво с половин чаша креозот — щеше да е нужна висока температура. И побърза да слезе, защото се страхуваше от внезапно избухване на пламък. В продължение на няколко минути не се случи нищо, сетне огънят внезапно припламна гръмко и пламъците се протегнаха към отвора на платнището.

Двамата отново се затичаха нагоре по склона, за да донесат още гориво. Всеки от тях напълни по една торба. Още при връщането си можаха да видят, че балонът се е издул видимо, макар че за пътуването щяха да са им нужни запаси.

Ниш се бе върнал с трети чувал и се бе отправил към мангала. В този момент Юлия се задави и изпусна своята торба, разпилявайки съдържанието ѝ.

— Какво има? — провикна се механикът.

Дребната му спътничка изглеждаше споходена от пристъп. Зъбите ѝ бяха оголени, беше се втренчила. Тя се опита да му каже нещо, но съумя единствено да изскимти неразбираемо.

Крил-Ниш настръхна. Той отново се огледа и моментално забеляза двата силуета, които щяха да бъдат тук само след минути. Първият принадлежеше на аахимската вещица, а вторият беше Тиан.

Ниш забърза надолу по въжената стълба. Гледката откъм западната част на небето удвои тревогите му: три крилати форми, прекалено едри, за да бъдат орли, се отправяха право към балона. Лиринкси.

Механикът скочи на земята и трескаво започна да развързва въжетата, макар мехът все още да не се бе изпълнил докрай. Освен това кошът все още трябваше да бъде измъкнат измежду скалите.

Хвърляйки вътре чувала на Юлия и раниците, той изкрещя:

— Юлия! Няма време. Трябва да вървим.

Спътничката му не реагира. Крил-Ниш притича до нея, отнесе я до кошницата, грабна половин чаша креозот и отново се качи до мангала, където изля течността. Пламъкът бликна в лицето му и го опърли. Оттам той скочи на най-близката скала и започна да избутва заклещилата се кошница. Тя не помръдна, вклинена здраво. Отчаяние сграбчи сърцето му. Не само, че щеше да изгуби кристала, а и най-вероятно живота си.

Механикът скочи на земята, подложи рамо и отново напрегна. Този път кошът помръдна, но отново се заклещи. Ниш опита от другата страна. Ръбът на кошницата болезнено се вби в рамото му. Гондолата се раздвижи със стържене и спря.

Платнището на балона се бе издуло покрай въжените опори — вече съдържаше достатъчно горещ въздух, за да го издигне. Крил-Ниш отново сграбчи коша и го разтърси. Но и това не го освободи от заклещването.

Лиринксите се спускаха бързо, а вещицата се намираше на не повече от петдесет крачки. Тя протегна ръка към него, сочейки.

Ниш побърза да се прикрие. Златисти искри избликнаха край погледа му, но иначе не бе наранен. Вещицата сграбчи гърдите си, сякаш прорязана от болка, сетне отново продължи напред. Крил-Ниш отчаяно блъсна коша. Последният се повдигна на около педя преди поредното влудяващо засядане.