Ян Ирвин - Тетрарх

Малиен не беше в стаята си. Тиан претърси покоите ѝ, но кристалът не беше там. Тя се отпусна тежко на леглото и обви пулсираща глава с ръцете си. Възможно беше възрастната жена да е избрала хитро скривалище.

Не осъзна кога Малиен е застанала на прага, единствено усети присъствието ѝ. Яростта пламна отново. Дръж се спокойно, не се издавай. Ала Тиан не бе в състояние да последва собствените си съвети. Тя се нахвърли върху другата, стискайки юмруци.

— Къде си го скрила?

Малиен я задържа с лекота. Дори и възрастните аахими притежаваха превъзхождаща сила.

— Какво има, Тиан?

— Амплиметът го няма.

Малиен се обърна и се затича.

— Къде отиваш? — викна подире ѝ занаятчията. Старицата се носеше далеч по-бързо от изнурените ѝ нозе. — Почакай!

Матахът забави ход, за да се изравнят.

— Аз не съм го вземала, което може да означава само едно.

Ниш, разбира се. Тиан се почувства пълна глупачка.

— Не трябваше да го оставям там — укори се Малиен. — Какво ще стане, ако попадне в грешните ръце?

— Какво имаш предвид под грешни ръце? — задъхано попита Тиан.

— Всички ръце, които не са твоите.

— Или твоите?

— Дори когато бях млада, могъществото не ме интересуваше. А и освен това…

— Какво?

— Ти си носила кристала месеци наред и си го използвала по значителен начин. Вече е синхронизиран с теб до такава степен, че употребата му от друг крие огромен риск.

Тези думи не звучаха на Тиан особено убедително. Тя все още помнеше погледа, изникнал в очите на Малиен при първото споменаване на амплимета.

Пред вратата на залата с портала възрастната жена спря напълно, сякаш се страхуваше да влезе.

— Да можеше това да е сън, от който да се събудя. — Тя прокара пръсти по лицето си и отново закрачи. — След нарушаването на Забраната смятахме, че повече няма да ни се налага да се притесняваме за дверите. Само един от нас знаеше как да ги създава — старият Шанд — а той се закле, че ще отнесе тайната в гроба си. И съм убедена, че той удържа на думата си. Никога не се бяхме замисляли, че това знание ще се завърне отвъд празнотата.

Възрастната жена се приближи до приспособлението, сглобено от Тиан, и започна да го оглежда, редувайки това с любопитни погледи.

— Забележително — продължи Малиен. — Ти си отличен техник, Тиан.

— Просто следвах чертежите, които Минис ми показа. Дори нямах представа какво сглобявам.

— Малцина са аахимите, които биха смогнали да построят нещо подобно единствено чрез мисловни схеми. — Матахът приседна върху каменна отломка и се замисли.

Тиан се навъси.

— С всеки миг той се отдалечава все повече, Малиен.

— Нека помисля. Трябва да е твоят приятел Ниш. Вземи. — Тя подаде на занаятчията пръчка с дължината на меч, изработена от черен метал. Беше изненадващо лека на допир.

Тиан я пое внимателно.

— Какво е това?

Малиен се засмя:

— За да го хласнеш по главата, ако се наложи. Имаш ли дрехи за навън?

Младата жена изтича в стаята, където преди дни бе оставила раницата си, и се преоблече в собствени одежди — дебели панталони, палто и ботуши. Завари Малиен да стои край разбилите се конструкти, нервно сплитаща и разплитаща пръсти.

— Тези конструкти приличат досущ на машината на Рулке. Страхувам се, Тиан, както никога не съм се страхувала досега. Страхувам се от собствения си вид.

— Нима не си се страхувала от Рулке?

— И то много. Ала той беше сам и имаше един конструкт. Освен това Рулке имаше морал, макар и необичаен, към който се придържаше. По свой си начин той бе достоен. А сега ситуацията е съвсем различна. Огорченият от загубата на целия си клан Витис е начело на огромна сила. Това ще наруши равновесието.

— Какво възнамеряваш да правиш? — нервно попита Тиан. Същевременно се радваше, че Малиен поема инициативата.

— Не зная. — Старицата отстъпи назад, без да откъсва поглед от конструктите. — Чудя се дали е възможно да бъдат поправени…

— И ти ли си механик? — Занаятчията нервно поглеждаше към вратата.

Малиен се подсмихна.

— На фона на останалите талантът ми е незначителен, но не е съвсем отсъстващ. — Тя се загледа в конструкта със смазана предница. — Този не изглежда толкова зле повреден. — Погледът се премести върху Тиан, сега преценяващ. — Ще видим по-късно.

Двете се отправиха към процепа, където се загледаха надолу. Ледникът бе разсякъл планината като белег и бе образувал повърхност, наподобяваща път, макар че по нея би било трудно да се ходи. Отвъд се простираше река от синкав лед с дължина над левга. Изпъстряха я пукнатини, всяка от които достатъчно голяма да погълне селце. Чуваше се как откъм долната част на ледника долита стържене. На моменти зейваше нова пукнатина, свидетелстваща за бързото движение на замръзналата маса.