Виктория Авеярд - Кралска клетка

Въздъхвам при мисълта за думите на Мейвън. Кал всъщност направи избор. И в най-дълбоките кътчета на същността си не съм изненадана. Принцът е какъвто е бил винаги. Добър човек в същността си, но изпитващ неохота да действа. Нежелаещ да се промени истински. Короната е в сърцето му, а сърцата не се променят.

Фарли ме намира в една уличка, докато се взирам с празен поглед в една стена, а сълзите ми са изсъхнали отдавна. Поколебава се като никога: дързостта ѝ вече отдавна е изчезнала. Вместо това се приближава бавно, почти нежно, протегнала ръка да ме докосне по рамото.

— Не знаех, докато ти не узна — промърморва тя. — Кълна се.

Любимият ѝ човек е мъртъв, отнет ѝ от друг. Моят избра да си тръгне. Избра всичко, което мразя, пред онова, което съм. Питам се кое боли повече.

Преди да си позволя да се отпусна в прегръдката ѝ, да я оставя да ме утеши, забелязвам някой друг да стои наблизо.

— Аз знаех — казва премиер Дейвидсън. Звучи като извинение. Отначало изпитвам нов пристъп на гняв, но вината не е негова. Кал не беше длъжен да се съгласява. Кал не беше длъжен да ме оставя да си отида.

Кал не беше длъжен да скочи с готовност в добре зареден със стръв капан.

— Разделяй и владей — прошепвам, спомняйки си собствените му думи. Мъглата на болката от разбитото ми сърце се прояснява достатъчно, за да разбера. Монтфорт и Алената гвардия никога не биха подкрепили един Сребърен крал, не и наистина. Не и без да имат други мотиви.

Дейвидсън кимва с глава:

— Това е единственият начин да ги победим.

Самос, Калоре, Сигнет. Пролома, Норта, Езерните земи. Всички — тласкани от алчност, всички — готови да се пречупят взаимно за една вече разбита корона. Всички — част от собствения план на Монтфорт. С усилие си поемам отново дъх и се опитвам да се съвзема. Опитвам се да забравя Кал, да забравя Мейвън, да се съсредоточа върху пътя напред. Нямам представа накъде води.

Някъде в далечината, някъде в костите ми тътне гръмотевица.

Ще ги оставим да се избият помежду си.

Благодаря на армиите от хора, които направиха и продължават да правят книгите ми възможни. На моята редакторка Кристен и на целия редакторски екип, семейството на „Харпър Тийн“ и „Харпър Колинс“. Джина, двете Елизабет (Уорд и Линч), Марго, най-добрата дизайнерка на корици в света, Сара Кауфман и екипа по оформлението. На чуждестранните ни издатели и агенти, на филмовия екип в „Юнивърсъл“, Сара, Елизабет, Джей, Дженифър и разбира се, на кълбото от енергия, каквото представлява „Ню Лийф Лайбръри“. Сузи, винаги близо до мен. Пойа, Катлийн, Миа, Джо, Джаки, Джейда, Хилъри, Крие, Даниел и Сара ми помагат да запазя разсъдъка си и предлагат удивителни насоки за оформянето на Кралска клетка . „Ню Лийф“ винаги върви напред. И отново на Сузи, защото никога не мога да ѝ се отблагодаря достатъчно.

Благодаря на също толкова внушителната армия, каквато са приятелите и семейството ми. Родителите ми Лу и Хедър, все още причината за всичко това и движещата сила зад всичко, което съм. На брат ми Анди, който сега е по-добър възрастен, отколкото съм аз. На бабите и дядовците ми, на лелите, чичовците ми и братовчедите ми, с огромна любов за Ким и Мишел, най-близкото нещо до сестри. Благодаря на приятелите от стария ми дом: Натали, Алекс, Катрина, Ким, Лорън и още други. Благодаря на приятелите от новия си дом: Баян, Анджела, Ерин, Джен, Джинджър, Джордан, на кажи-речи по-голямата част от Кълвър Сити и на всекиго, озовал се в люлеещите се столове за Петдесетнишката църква в неделя. Благодаря на съквартирантките си в Общата стая на Слидерин, Джен и Морган, и на отсъстващата съквартирантка Тори, за която винаги има запазено място на разтегателния диван.

Този абзац може и да прозвучи самохвално, но си създадох толкова много приятелства и израснах толкова много чрез срещите с други автори през изминалата година. Ние имаме чудновата работа, която не бих могла да върша без вас. Ще проявя небрежност, ако не назова, изтъкна и благодаря на много от вас. Първо, Ема Теру. Запомнете това име. Нейната подкрепа е неоценима през годините. Благодаря в произволен ред на Адам Силвера, Рене Ахдие, Лий Бардуго, Джени Хан, Вероника Рот, Соман Щаинани, Брендън Райхс, Дониел Клейтън, Морийн Гу, Сара Ени, Кара Томас, Даниел Пейдж и цялото семейство в YALL. Майката воин Маги Стол. Най-добрата приятелка, която някога съм си създавала в тази сфера, Сабаа Тахир, която продължава да бъде като факел, осветяващ нощта, падаща около нас. Най-дълбоката ми обич и възхищение за Сюзън Денард, която е не само човешко същество за пример, а и дълбоко талантлива писателка с несравнимо проникновение в нашия занаят. И разбира се, Алекс Бракън, която понася неизброими тиради от есемеси и е еднакво начетена както по въпроса за Междузвездни войни , така и по въпросите на американската история. Тя има най-сладкото куче на света, третирано като истински малък император, и е истински предана, прекрасна, решителна, интелигентна приятелка, която по случайност е и фантастично добра писателка. Мисля, че ми свършиха прилагателните.