Раймонд Фейст - ВОЙНАТА НА ХАОСА - ЦЯЛАТА САГА

Шумът бе като от хиляда земетресения, грохот толкова мощен, че заглуши тътнежите откъм наближаващите буреносни облаци. Дъждът се лееше на порои, в небето проблясваха мълнии и накъдето и да погледнеше, Магнус виждаше магьосници и жреци, изпопадали на земята и гърчещи се от болка или застинали в неподвижността на смъртта.

Драконите бягаха, устремяваха се към небето, плющейки с гигантските си криле. Вятърът от крилете им брулеше онези, които все още стояха на крака, и поваляше дори най-могъщите моределски воини и таределски стражи.

Земята под Магнус се размърда като жива и той падна. Претърколи се по гръб и задрапа да се отдалечи от ужасната фуния на бурята, която с всеки миг набираше мощ. Обърна се и видя, че всеки, който може, бяга нагоре към по-високата ливада. През рамо зърна моределския главатар Аркан да лежи на земята, неспособен да се изправи. Протегна ръка и Аркан откри, че се издига във въздуха, неуязвим за силния вятър, породен от засмукващата енергия на вихъра.

С движение на ръката си Магнус премести воина до мястото, където стоеше Миранда, редом с Лиалан и група от нейните бойци. Близо до тях бяха Калин и Калис, заедно с двама зашеметени, но все още държащи се на крака Тъкачи на заклинания. Магнус махна с ръка, за да покаже, че е време да ги отведе на сигурно място, и докато мигне, Миранда и над дузина моредели, еледели и таредели бяха изчезнали.

Магнус видя, че Накор и Руфио също ги няма, затова предположи, че са последвали указанията и отвеждат хората оттук. Почувства как напрежението в енергийното поле около него расте и се пресегна с ума си, за да се опита да установи контакт с баща си, обаче срещна странна празнота, не сякаш баща му е мъртъв, а сякаш е някъде наблизо, но той не може да го достигне.

Осъзна, че въпреки всичкото планиране, извършено от баща му за този момент, той не е предвидил разкъсването на плетеницата от магия и пораженията, които можеше да нанесе това заклинание. Бяха планирали да използват енергията, която Магнус вече не контролираше, за да запушат въртопа, дори да съборят планината, ако се наложи, но нито един от двамата не бе очаквал този прилив на магия и неспособността им да го удържат, щом Ужаса бъде изтикан обратно в пустотата. Това бе реакция, каквато нито Магнус, нито баща му очакваха, и ефектите от нея бяха опустошителни. Магьосници и жреци, Тъкачи на заклинания и шамани лежаха по земята, гротескно изкривени и с празни очи, които без съмнение показваха, че са мъртви. Магнус и Пъг знаеха, че могат да загубят някои магьосници, но не в такива мащаби. Стотици, ако не и хиляди владелци на магия по целия свят бяха платили ужасяваща цена.

Но това бе свършило работа. Купола вече го нямаше и от мястото си Магнус виждаше как дърветата се огъват към ямата в земята и знаеше, че само след няколко минути всичко в района ще бъде засмукано в зейналата дупка. Свистенето на вятъра в ушите му заглушаваше всеки друг звук, но вибрациите под краката му го накараха да разбере, че самата почва и скали са теглени към ямата.

Използва магията си, за да се издигне над земята, и изведнъж му се наложи да се бори срещу дърпането на въртопа. Прецени позицията си и колко сила му е нужна, за да се задържи на място, и разбра, че само минути го делят от това той също да изчезне в мрачната паст, зейнала в сърцето на планините Сиви кули. Още веднъж се пресегна към Пъг и още веднъж намери празнота там, където трябваше да е баща му. Усети мрачното жилване на несигурността, защото вече бе свършил каквото можеше. Сега оставаше само да види дали планът им е сработил и дали тази засмукваща всичко яма пред него може да бъде запушена и запечатана.

Пъг се бореше срещу сили, с каквито нямаше почти никакъв опит: стени от магическа енергия, които го връхлитаха, линии от чародейство, които биха изкривили реалността, ако бъдат пуснати в света, гигантски вълни от пресичаща се енергия и материя, размотаващо се време и виещи се спирали от мисъл. Смазващите сили, които се вихреха около него, бяха тъй всепоглъщащи, че той едва успяваше да запази чувството си за самоличност, камо ли да помни целта си.

От своята перспектива Пъг ставаше свидетел на поглъщането на своя свят от пустотата, засмукване на всяка частица материя около вече унищожения град Е’бар, от най-могъщата кула или високо дърво до най-мъничката паяжинна нишка или прашинка. Все повече камъни, вода, почва, растения и животни бяха завличани все по-бързо в ямата. Той премести фокуса си и се придвижи по времевия поток назад до магическия си маркер, за да се върне в синхрон със ставащото на повърхността. Страх се надигна в него, щом осъзна, че е допуснал ужасна грешка в преценката си как ще манипулира силата, предоставена му от толкова много други. Ако оставеше нещата да продължат така, този свят щеше да претърпи далеч по-голяма разруха от вече нанесената. Пъг предположи, че планинската долина, в която се бе намирал Е’бар, мястото на първоначалния цурански разлом, сега представлява зейнала дупка в кората на света и тази дупка от минута на минута става все по-дълбока, докато създаденият от него въртоп разкъсва силите, които държат скалите цели, стрива за миг гранита на фин пясък и прах, втечнява всичко по-неиздръжливо и дори разприда самия въздух, предизвиквайки изригвания на огнени езици и пръски вода, докато газовете се разпадат и съчетават наново само за секунди.