Стефан Стефанов: Трубадур

Ива сложи пръст на устните ми и седна върху мен, малките й голи гърди се опряха в моите. Не ми остана време да преценя риска от правенето на глупости и временно забравих за онова, което исках да кажа на Диана.

Десетина минути по-късно лежахме в една от уединените минерални вани. Ива бе облегнала гърба си на гърдите ми, ръцете ми лежерно галеха корема й, а тя си играеше като буташе с пръста на крака си лавандулови соли за вана във водата. В отсрещния край на ваната бе разтворено пакетче и тя вече бе успяла да събори половината кристалчета. Не си говорехме, почивахме си — поне аз. Десетте минути с нея в парната баня се бяха оказали предизвикателство за организма ми, но определено не съжалявах за изживяното. Знаех, че Диана може да нахлуе тук всеки момент и да ми направи скандал, но вярвах, че тя се забавлява някъде там с Манчуков и едва ли й е до мен. А на мен определено ми беше само до гладката кожа на Ива.

— Днес определено се сбъдват желания — подхвърлих аз.

Тя се обърна назад и ме целуна по врата.

— Желанията се сбъдват най-добре тази нощ и утре! — отвърна Ива. — Ала внимавай много, какво си пожелаваш!

— Добре, добре — примирих се аз, колкото да не влизаме в спор. Тя обаче се отблъсна и седна в другия край на ваната. С един замах запрати всичките останали соли към мен и няколко кристалчета ме убодоха болезнено. Очите й блестяха особено, а устните й едва се разтягаха в усмивка. Тя прокара стъпалото на крака си по тялото ми и подритна брадичката ми.

— Хайде, свирачо, от мен да мине, пожелай си нещо, което е тук и сега! Току-виж се сбъднало!

Аз улових крака й, целунах няколко пъти нежния й прасец и рекох:

— Усещам, че водата ми дава сили, сякаш е вълшебна!

— Тази вода наистина е вълшебна и е моят извор на могъщество — рече ми тя и се усмихна още по-широко. — И сега ще ти дам мнооого сила, за да си починеш добре тази вечер и утре да омаеш всички!

— Не се и съмнявам — отвърнах аз и придърпах прасците й към раменете си.

Върнах се в стаята привечер, за да се приготвя за вечеря — естествено бяхме поканени от Симеонов. Заварих Диана по халат — седеше на леглото и разресваше надолу дългата си мокра коса. Тя ме изгледа изпод падащите пред лицето й кичури и каза:

— Къде се губиш цял ден?

— Същото мога да попитам и аз — отвърнах студено.

— Обядвах с Манчуков. Обсъдихме бъдещите ни бизнес планове. В Тополово има много възможности за разработване.

— Не знаех, че сделките те влекат — казах аз, докато се обличах.

Диана приключи с разресването и взе сешоара.

— Чичо започна да ме въвежда в бизнеса си. Казва, че не мога да разчитам единствено на това да си намеря богат съпруг, важно било да умея да се оправям сама и без него. А каква е твоята история от днес?

— Упражнявах се. Подготвях се. Оставих се местните да ме убедят да свиря утре вечер вместо днес. Имали някакъв празник.

Не я излъгах. Пропуснах само да уточня, че най-убедителното увещаване бе от страна на Ива. После се върнах към последните думи на Диана.

— Богат съпруг?

— Стига де! — рече тя и се усмихна накриво. — Класическа история: добрият стар чичо иска да се погрижи за мен като едно време. Но е прав за това, че трябва да се науча да печеля, без да завися от мъжа до мен.

Идеше ми да й кажа, че аз мога да печеля достатъчно добре, но преглътнах думите. Марсови не работеха, за да печелят; други работеха, а Марсови само обираха печалбата. Диана никога нямаше да разбере разликата. Освен това я бях проучил — покойният й баща й бе оставил достатъчна издръжка, за да живее като принцеса поне още десет години, а добрият стар чичо нямаше деца. Диана бе мечтаната невяста, а аз дори се насилвах да я гледам.

Беше много красива — тънки и леки крайници, нежна кожа, добре оформени гърди, талия и дупе, деликатни черти, гъсти кестеняви коси; но нищо повече. Каквато и искра да бе прехвърчала помежду ни в началото, си бе отишла. Много преди Ива, осъзнах аз. И тази вечер ние щяхме да се преструваме на близки, макар че тримата големи знаеха каква е Диана, а аз бях опознал съвсем отблизо Ива. Трябваше да се сложи край на това преструване. Утре, веднага щом се приберем в София.

Вечерята бе повече от скучна. Към десет и половина се извиних на домакините си и ги оставих в компанията на Диана. Надявах се да видя поне Ива на масата, за да си хвърляме многозначителни погледи, но уви. Ненавистта ми към пиянските нощи ме изпроводи в хотелската стая. Хвърлих се на леглото и заспах в очакване на утрешния ден.