• Пожаловаться

Стефан Стефанов: Трубадур

Здесь есть возможность читать онлайн «Стефан Стефанов: Трубадур» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Фэнтези / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Стефан Стефанов Трубадур

Трубадур: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Трубадур»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-5 nofollow p-5 p-6 nofollow p-6 p-7 nofollow p-7 p-8 nofollow p-8

Стефан Стефанов: другие книги автора


Кто написал Трубадур? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Трубадур — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Трубадур», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Глава II

Когато играта загрубее

В началото тичах, за да набера преднина пред евентуални преследвачи — излязох от града по шосето, сетне свих по черен път, който минаваше през розовите градини, и не спрях, докато не се озовах в гора. Светлините на Тополово грееха на няколко километра западно от мен. Нощта беше безлунна, което означаваше по-бавно придвижване из гората, но и ми осигуряваше по-трудно проследяване.

Пребърках джобовете си, за да видя с какво разполагам: носни кърпи, портфейл с малко над двеста лева, карта-ключ за хотелската стая и мобилен телефон с почти изтощена батерия. Всичкият ми останал багаж бе останал в хотела на Манчуков. Най-важното в него не бяха дрехите ми, а двете резервни лични карти и трите ми различни задгранични паспорта. Ако исках да се покрия, документите, намиращи се в мен, нямаше да са ми от полза — с тях се бях регистрирал в хотела. Разбира се, разполагах със сгъваем нож, компактен пистолет ЧеЗе и китарата със скъсани струни. И с глава, пълна с бръмбари.

Все още не можех да осъзная случилото се преди двадесетина минути. И друг път бях попадал на ненормални, но чак пък на цял град… Ива, която и да бе тя, ме беше изиграла изключително убедително. За мен оставаше загадка как бе успяла да ми покаже сцената с Диана — не помня да съм бил под въздействието на опиати, а и не видях никаква фина техника, която да възпроизведе изображението в чашата с вода. Дори Смоленски се оказа забъркан! Как я нарече той — „нимфа“? Това, което ме глождеше сега, бе дали Диана стоеше зад всичко и ми се подиграваше някъде отблизо, или бе станала жертва на жестока местна конспирация. Ако наистина ме мразеше толкова, можеше просто да се раздели с мен, без да разиграва циркове и да бягам като престъпник. От друга страна, бизнес отношенията на чичо й с местните големци ми бяха неясни и бе възможно Диана да е пострадала именно заради тях. Естествено, най-лесно след това бе вината да се хвърли върху мен и да насъскат тълпата насреща ми.

Това, което със сигурност знаех, бе, че ми предстои дълъг преход пеша до най-близкото населено място, където можех да рискувам да намеря транспорт. Ако продължавах на североизток, следвайки подбалканския път, все някога щях да стигна до Казанлък. Градът не беше кой знае колко голям, но там имах шансове да си платя за транспорт или дори да открадна нечий автомобил. Не си правех илюзии, че ако застана на пътя, някой ще ме вземе на стоп по това време. Мина ми идеята да спра кола, използвайки заплаха с оръжие, но и това криеше своите рискове.

На по-малко от километър от мен имаше село. Все още нито един автомобил не ме беше последвал, но бях прекалено близо до Тополово. Ако тръгнех на югоизток, щях да заобиколя язовира от южната му страна и да стигна до друго село. В случай че местната полиция тръгне по петите ми, нямаше да хване точно черния път.

Поколебах се какво да правя с китарата — не съм сантиментален към вещите си, но пък бях свикнал с нея. С калъфа на гръб обаче щях да съм по-лесен за разпознаване, а и щеше да ми се пречка при ново бягство. Избрах едно дърво с широко коренище и натиках калъфа в основата му, след това го затрупах с шума. Надявах се, че един ден ще успея да се върна за нея. За момент се почувствах както преди седем години — самотен преследван беглец; не исках преживяването да се повтаря.



Отне ми близо час да стигна до Горно Смолище, следвайки асфалтовия път. Имах невероятния късмет да не ме застигне нито една кола. Когато навлязох в селото, видях, че доста от прозорците светят. Сградата, която привлече вниманието ми, бе пивницата — голяма двуетажна къща. Възможно бе да дават и стаи за пренощуване. Отвън на пейката седяха двама старци с малки чашки. Единият пушеше цигара, пакетът лежеше смачкан на пейката до него. Аз ги поздравих и влязох вътре.

Имаше само едно общо помещение, задушно и мрачно. Стените бяха покрити с потъмняла дървена ламперия, подът — с кафяв балатум, надупчен от неизгасени фасове. Насреща беше барът, а от двете ми страни бяха разположени масите. Отляво имаше дълги дървени маси с пейки с облегалка, а отдясно — пластмасова градинска мебел. На тези отляво бяха постлани червени покривки в битов стил, докато на пластмасовите бяха оставени единствено стари метални пепелници. Вляво от бара имаше притворена врата от певеце с изписани на ръка букви WC, а от другата страна — стълбище, което вероятно водеше към втория етаж.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Трубадур»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Трубадур» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Донко Найденов: Ударите на съдбата
Ударите на съдбата
Донко Найденов
Кэндес Бушнелл: 4 блондинки
4 блондинки
Кэндес Бушнелл
Деннис Лихэйн: Злокобен остров
Злокобен остров
Деннис Лихэйн
Глен Кук: Тя е тъмата
Тя е тъмата
Глен Кук
Джоэл Розенберг: Пурпурно небе
Пурпурно небе
Джоэл Розенберг
Отзывы о книге «Трубадур»

Обсуждение, отзывы о книге «Трубадур» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.