Стефан Стефанов - Трубадур

Изчакахме около шест минути, преди те да се преместят. Когато излязоха от полезрението на камерата, Елиз извади шперц и се зае да отвори вратата. На единадесетата минута от изкачването на скалата бяхме в коридор във вътрешността на къщата.

След като нямахме ясна директива, оставаше да открием Христо и Магьосника, претърсвайки стая по стая. Двамата извадихме оръжията и тръгнахме, Елиз водеше две крачки напред. Надявах се, че когато ги открием, тайнствената ми партньорка нямаше да вземе инициативата.

Влязохме в нещо като трапезария. Двама охранители седяха на диван, с гръб към нас, един беше прав, с лице към вратата, и отпиваше напитка от порцеланова чаша. Покрай него минаваше жена с поднос с мръсни чинии в ръце. Очите на мъжа се разшириха, щом ни забеляза, но това беше единственото, за което му дадохме време. Прострелях го в устата точно когато сваляше чашата от устните си. Елиз дръпна рязко спусъка и откосът й мина през главите на седящите мъже и начерта линия от кървави дупки по торса на жената. Тя се строполи на пода, а чиниите се разпръснаха около нея, вдигайки прекалено много шум.

Погледнах партньорката си с укор — не беше нужно да убива и жената. Шумът привлече внимание, чухме викове и стъпки из къщата. Заложих на нюха си, че целта ми е някъде на горния етаж, и хукнах към стълбището. Още щом стигнах горе, една врата до мен се отвори навън и видях да се показва ръка с пистолет. Изритах вратата и ударих ръката — човекът изтърва пистолета отвън, аз отворих пак и забих юмрук в лицето му, което го събори по гръб на пода. Обходих стаята с бърз поглед — мъжът беше сам. Затичах се напред и с периферното си зрение забелязах как зад мен Елиз пусна кратък откос в падналия охранител.

Срещу мен имаше двойна врата, чиито крила се разтвориха навън с удар. Светкавично приклекнах до стената и насочих пистолета си напред. На прага се появиха двама мъже с автомати Калашников, които мигновено откриха огън. Застрелях по-близкия до мен с два куршума в гърдите и веднага стрелях по другия. Уцелих го в дебелия врат и го разконцентрирах — той отпусна оръжието си и опита да се извърне към мен, но с още две попадения го доубих.

Махнах на Елиз да ме последва и чух тих стон — бяха я покосили лошо: лежеше по очи, дясната половина на тялото й бе разкъсана и окървавена. Един куршум бе откъснал дясната й ръка в лакътя и тя все още стискаше картечния пистолет на пода. Аз се върнах назад и я повдигнах на рамо; без Елиз нямаше план, без план бях един обикновен убиец в чужд дом. Прескочих труповете на двамата охранители тъкмо за да видя как долу на стълбите има вече четирима нови противници, които откриха огън. Бързо затворих двете врати след мен и оставих Елиз да лежи, с гръб, подпрян на стената.

Обърнах се и замръзнах — на фотьойли до малка кръгла масичка в левия ъгъл, с чаши чай в ръце, стояха двама мъже и ме гледаха като препарирани. По-старият беше белокос, с гъста брада, която се сливаше с косите му, и ясен син поглед. Носеше карирано туидово сако с бяла кърпа в предния джоб. Краката му бяха преметнати един връз друг и обути в раирани домашни чехли. По-младият беше на около двадесет и пет, с не много къса кестенява коса и голобрадо лице. Очите му ме гледаха така, сякаш искат да се отклонят към нещо друго, но някой им е казал: не, гледайте към човека с пистолета. Той беше по пижама, загърнат с домашен зелен халат.

Знаех, че в този момент от мен се очаква да прострелям стареца, който по всяка вероятност бе маркиран с кодовото име Магьосник и да изведа някак си Христо Благовестов. Поне Елиз до мен щеше да го очаква. Вместо това тя насочи пистолета си към младия Благовестов и стреля в гърдите му. Докато видя кървавото цвете да разцъфва на зеления му халат, аз инстинктивно насочих своя пистолет към Елиз и сложих край на мъките й.

Възрастният мъж извика и скочи към младежа.

— Какво правите… Не разбирам!

Аз също не разбирах.

— Жив ли е? — попитах аз и се приближих към тях. Старецът ме погледна гневно.

— Да, но не благодарение на вас!

— Всъщност благодарение именно на мен — възразих аз. — Вторият й изстрел щеше да е летален.

В този миг върху вратата се стовари силен удар и крилата се разтресоха. Нямах намерение да влизам в нова престрелка, затова насочих пистолета към момчето и казах на другия:

— Излезте и им кажете, че ако някой се опита да влезе, господин Благовестов ще навести Бог. След това затворете вратата и останете тук.

Той присви очи, понечи да каже нещо, но после изпълни нарежданията ми. Първо извика на онези отвън да спрат, след това се увери, че вратата е затворена. Колко ли въоръжени мъже имаше отвън? Шест, седем, десет?