Дэвид Балдаччи: Ширината на света

Какъв по-добър начин от това да го направят гробар на собствените му съграждани.

— Тансий, имаш ли представа какво са сторили с брат ми?

— От-отведоха го.

— Къде?

От гърлото му се разнесе хърхорене. Огледах се наоколо и насочих пръчката към близкото дърво, за да извлека вода.

Сътворих чаша, в която да я събера, и я поднесох към устните на падналия.

— Ето, пийни си, ще ти олекне. Аз мога да ти помогна. Ще те отведа със себе си. Ще те излекувам и всичко пак ще бъде наред…

Отдръпнах чашата, защото през тялото му премина тръпка. И подобно на Лакланд Сайфърс, той пое сетен дъх и го изпусна в ръцете ми.

Тансий, могъщият Тансий, който символизираше всичко добро в Горчилище и в Уъговете изобщо, бе мъртъв.

Пуснах го и се изправих.

С помощта на заклинание изкопах гроб под стар, разклонен дъб. Положих тялото вътре и го покрих с пръст и магически щит. Откъм главата забих плоча, върху която изписах: ТУК ЛЕЖИ ТАНСИЙ, НАЙ-СИЛНИЯТ И ДОБЪР ОТ ВСИЧКИ УЪГОВЕ.

Сетне минах покрай останалите надгробни камъни и заличих от тях знака на Маладоните. Щом приключих, се оттласнах от земята и полетях над селото, което вече не съществуваше. Освен в моите спомени.

Издигах се все по-нависоко и плачех. Ридаех. Виках към облаците имената на Уъговете, които бях познавала цял живот. Проклинах Маладоните. Бедният Хари Две виеше от съпричастност. В своята безпомощност се прицелих с пръчката в голяма скала и я пръснах на парчета.

Стигнах Мочурището, без да имам представа какво ме чака там. Можеше пак да се надигне буря, която да ме изхвърли от небесата. Отчасти дори исках това да стане.

Защото заслужавах също да умра заради стореното от мен.

Но не се случи нищо. Сякаш всички магически сили на мястото бяха потушени.

Дали не трябваше да потърся Астрея и сина и Арчи? Или Маладоните вече ги бяха открили преди мен? Дори не исках да узнавам истината.

Прелетях обратно през отвора в купола.

Щом стъпих от другата страна, бях сигурна, че никога повече няма да заплача, независимо какво се случва с мен.

Насочих пръчката и бликналият лъч черна светлина започна да нагрява тънкия шев. Докато той не изчезна напълно. И все пак не отклоних лъча, а продължих да го държа толкова дълго, сякаш исках да запаля цялата стена, обграждаща Мочурището.

Всъщност целта ми бе да постигна нещо друго.

Нещо постоянно.

Започнах да движа пръчката, изписвайки думите.

Когато най-сетне отпуснах ръка, гърдите ми се повдигаха конвулсивно, а нажеженият въздух изгаряше дробовете ми.

Сведох глава към Хари Две. Той ме гледаше както никога досега.

Сякаш ме виждаше по различен начин.

И сетивата не го бяха излъгали.

Защото аз наистина бях различна. Пътуването до Горчилище се бе оказало кошмар, надхвърлил и най-лошите ми очаквания.

То ме бе променило.

Вече не бях същата Вега Джейн отпреди час.

Обърнах гръб на купола, оттласнах се от земята и започнах да набирам височина.

След известно време погледнах надолу. Оттук думите, прогорени върху стената, се четяха като на длан.

ТОЗИ ПЪТ ЩЕ ВИ ПОБЕДИМ.

Докато се носех към Емпирей, усещах как всяка фибра в тялото ми укрепва и се втвърдява.

Но тук не ставаше дума само за жили и мускули.

Сърцето ми също се превръщаше в камък.

Аз бях променена завинаги. Бях лидер. А лидерите не могат да се сближават с никого.

Летейки, държах хлабаво пръчката в ръка. Исках да се натъкна на Маладон. На цяла армия Маладони. И да ги убия всичките.

С приближаването към безопасния пристан на Емпирей се заклех пред себе си, че аз, Вега Джейн, наистина ще ги изтребя до крак, дори това да ми коства живота.

Речник за Горчилище и отвъд

Адар— Същество от Горчилище, често използвано като вестоносец и обучавано да изпълнява задачи по въздуха. Макар на земята да изглеждат тромави, във въздуха адарите са грациозни и красиви най-вече поради широкия размах на крилете си. Една от забележителните им черти е, че разбират уъгски език и дори могат да се научат да говорят.

Амарок— Свиреп и кръвожаден звяр от Мочурището, известен със способността си да убива по много начини. Амароците имат кучешки зъби, дълги по една педя, и според слуховете могат да пръскат отрова от очите си. Ако бъдат убити, от кожите им се изработват качествени дрехи и ботуши.

Атеркоп— Вид отровен паяк, обитаващ Мочурището.

Валхал— Затворът на Горчилище, разположен на публично място в центъра на селото.