Джоэл Розенберг - Сребърният камък

Но стига за това.

— Да не би да искаш да кажеш, че не трябва да тръгвам?

Торсен поклати глава.

— Нищо подобно. — Усмивката му едва се забелязваше, но въпреки това бе искрена. — Само че на мен ми се струва, че прекалената напористост е… неразумна.

— Съгласен съм, Ториан — кимна Ивар дел Хивал. — Не че ти казвам какво да правиш, Иън Силвърстайн, дори не мога да те посъветвам, защото нямам представа, как да постъпиш. Ти си упорит младеж и не бих искал да меря ината си с теб. — Наведе се напред, развърза работните си ботуши, свали ги, а след тях и дебелите чорапи, сгъна ги внимателно и чак тогава ги остави настрани. Стъпалата му бяха малки, не повече от четирийсети номер, но много широки. Малкият пръст на десния му крак липсваше. Сигурно имаше какво да разкаже, но пък миналото на Ивар дел Хивал бе доста богато и той можеше много да разказва.

Мъжът се изправи с пъшкане.

— Само че ако смяташ да продължиш обучението си, да започваме още сега, докато наблизо има медицинско лице, защото може да се наложи да ползваш услугите му.

— Забавлявайте се до насита. — Док повдигна чашата с кафе като тост. — Само да не забравите, че съм най-обикновен остарял провинциален лекар и ако му изтръгнеш сърцето или нещо такова, няма да мога просто да го наместя обратно.

Арни Селмо се усмихна широко.

— Бас държа, че можеш, Док. Резултат може и да няма, но ще успееш да го закърпиш.

Иън си свали обувките, нави ръкави и се изправи.

— Само леки докосвания, нали?

— Не съм съгласен. — Ивар дел Хивал стисна ръце и кокалчетата му изпукаха. — Без убийства, без трайни наранявания, мен преди са ме наранявали, а и сега нямам нищо против да си поразкървавя кокалчетата. — Приклекна, щом се отдалечиха от градинските столове. — Да видим сега дали ваканцията те е размекнала, какво ще кажеш.

Ториан Торсен бе дуелист, истински магьосник с меча, но Ивар дел Хивал бе прекарал целия си живот в служба за Пламенния род, а това означаваше години на напрегнато обучение като войн. Средните владения не бяха същите като преди векове, но от войните все още се очакваше да могат да поведат в бой рота селяни, въоръжени с копия или лъкове, ако се наложеше да се защитават Владенията, а това означаваше, че трябва да умее да се докаже, в случай на нужда, като се бие също като селянин, или в ръкопашен бой, или с импровизирани оръжия, взети от наличните градинарски инструменти. Освен че Ивар дел Хивал бе изключително умел, той бе и поне два пъти по-тежък и як от Иън.

Иън също приклекна и се измести вляво, като внимаваше къде стъпва. Само да се подхлъзне и с него бе свършено. Единственото му предимство бе младостта и бързината, всяка близост с противника му бе опасна. Ако успееше да накара Ивар дел Хивал да обикаля в кръг достатъчно дълго, по-възрастният мъж щеше да се умори и така младежът можеше да нападне и да отбележи точка в своя полза, но ако Иън се оставеше едрите ръце на опонента му да го спипат дори веднъж, двубоят бързо щеше да приключи. Иън бе губил от Ивар дел Хивал преди и усещането никак не му бе харесало.

Иън се престори, че напада, приведе се ниско под протегнатата ръка и изненадващо бързо се плъзна зад Ивар дел Хивал. Изкушаваше се да го нападне и да приложи задушаваща хватка, но реши да приложи по-консервативна тактика. Ритна Ивар дел Хивал в свивката на коленете и се опита да го удари в гръб ниско над бъбрека, но мъжът се подхлъзна.

По-скоро усети, дори не успя да види кога едрата му ръка се стрелна към него, докато падаше. Протегнатата длан на опонента се подпря на земята, за да омекоти падането, и Иън пролази на ръце, за да мине под него.

— Браво, момче. — Ивар дел Хивал отново зае началната полуприклекнала поза и се ухили на една страна. — Сега е мой ред. — Този път нападна стремително и Иън автоматично отстъпи назад, но… възрастният мъж се втурна с бързина, която младежът не бе виждал у толкова дебел човек, и една едра месеста длан стисна китката на Иън.

Нямаше никакъв смисъл да се дърпа, за да се отскубне от Ивар дел Хивал; беше пробвал преди. Затова се остави на хватката и с всички сили изтегли китката си нагоре, като същевременно успя да освободи палците си и с невероятно усилие заби изпънатите длани в бицепсите на едрия мъж.

Ивар дел Хивал изръмжа и ръцете му се отпуснаха, но когато двамата се сблъскаха, той съобрази да подложи крак на младежа и Иън усети, че губи опора, а след това една огромна тежка маса се стовари върху него точно когато се озова на земята.