Терри Пратчетт - Смрък

— Да, господин Ваймс — каза Ноби, забил поглед в краката си.

— И, Ноби, ако видиш гоблин, който смърди като кенеф и има леко син оттенък, да знаеш, че е колега и да не си правиш оглушки.

Ваймс вече беше преполовил пътя, когато Сибил го пресрещна заедно с малкия Сам, който тичаше напред и се заби в краката на баща си, обгръщайки ги с ръце колкото му сила държи.

— Тате, тате! Знам как да доя кози, тате! Трябва да им се дърпат цицките, тате, пък те много шават! — Изражението на Ваймс не се смени, а малкият Сами продължаваше: — И се уча как да правя сирене! И вече имам едно àко от язовец и малко àко от невестулка!!

— Еха, явно си бил зает — възкликна Ваймс. — Кой те научи да казваш „цицки", момко?

Малкият Сам светна.

— Говедарят Чурка, тате.

Ваймс кимна.

— Ще ми се да си поговорим по-късно с теб за това, Сам, но първо, струва ми се, трябва да си поговоря с говедаря Чурка. — Той вдигна малкия Сам на ръце, без да обръща внимание на прищракването в гърба си. — Надявам се, че миенето на ръце е част от тези приключения?

— Имам грижата за това — намеси се Сибил, тъкмо стигнала до тях. — Честно, Сам, изпускам те от поглед едва за минутка и ти веднага отново ставаш герой! Думи нямам! Честно, цялата река говори за това! Битки на кораб? Преследвания в морето? О, боже мой, направо не знам къде да си заровя главата, така че ако бъдеш тъй любезен да оставиш внимателно детето ни на земята, ще я заровя мощно в твоята!

Когато Ваймс се добра до повърхността за глътка въздух, измърмори:

— Това там е истинска проклета семафорна кула, нали? А сега, щом Вестникът се е докопал до всичко това, ще ме изкарат проклет герой, глупаците му с глупаци!

Поотпускайки обятията си, лейди Сибил възрази:

— Не, Сам… е, може би донякъде, но няма да повярваш колко бързо се носят вестите по реката. Очевидно си стоял отгоре на рубката на „Чудната Пути" и си се сражавал с някакъв убиец, който е стрелял по теб с арбалет и стрелата е отскочила!

Доколкото разбрах, това ще бъде отразено в утрешния вестник с голяма художествена импресия! И аз отново няма да знам къде да заровя глава! — Сибил не можеше да се сдържа повече и избухна в смях. — Е. Сам, за вечеря можеш да си поръчаш всичко , каквото ти е по душа.

Ваймс се наведе и й прошепна нещо, при което жена му го плесна по ръката с думите:

— Може би по-късно!

Вече чувствайки се донякъде окрилен, Ваймс запита:

— Не можах да не забележа, че мостът е страшно пострадал?

Сибил кимна.

— О, да, скъпи. Бурята беше ужасна, нали? Отнесе цялата централна арка и всичките три безочливки. [35] Трите безочливки очевидно бяха дъщерите на Слепия Йо (но нали знаете как клюкарят хората). Казваха се Голотия, Срамотия и Съблазна. Помня ги още от детството си. Майка ми все ми закриваше очите с ръка, като минавахме по моста, така че ми станаха доста интересни, особено онази, която си почесваше задника. — Усмивката й се разшири. — Но не се притеснявай, Сам, голи девойки лесно се забелязват.

Ваймс се успокои от усмивката й, но миниатюрното предателско подозрение го жегна отново. Мислеше си, че се е отървал от него, но проклетото нещо не спираше да се връща. Ето защо той прочисти гърло и запита:

— Сибил, ти обсъди ли плановете за отпуска ми с Ветинари?

Сибил явно се изненада.

— Ами да, разбира се. Той, формално погледнато, ти е началник все пак. Само формално, разбира се. Поговорихме по въпроса на някакъв благотворителен прием, струва ми се. В момента не мога да си спомня на кой от всичките. Но нямаше никакви проблеми. Той беше на мнение, че е крайно време да си отдъхнеш прилично от твоите подвизи!

Ваймс беше достатъчно разумен да не изрече думите, които му дойдоха на върха на езика. Вместо това подметна внимателно:

— Ъ-ъ, значи идеята да дойдем в резиденцията не е негова, а?

— Честно казано, Сам, беше доста отдавна. Но и двамата ти мислим най-доброто, както сигурно знаеш. Говорихме най-общо по въпроса и това е всичко, наистина.

Ваймс не задълба повече. Никога нямаше да разбере със сигурност. Пък и топката, тъй да се каже, беше литнала.

По-късно същия ден Сам Ваймс в цялата си съвкупност се топна в огромната баня, като остави само носа си да стърчи над водата. След време излезе с чувството, че си е съвсем същият, но поне доста по-чист. Подписаните показания бяха в трезора, а когато трезорът е на Рамкин, в него не се влиза просто ей така. Първо трябваше да въведеш комбинация, с нея да отвориш един по-малък, но въпреки това опасно обезопасен сейф само за да извадиш ключ, с който след това трябваше последователно да отвориш ключалки, скрити в три отделни часовника в резиденцията, като всяка задвижваше часовников механизъм. Сибил му разказа колко скъпи спомени имала от дядо си, който си скъсвал задника, по неговите думи, да търчи надолу към главния салон, за да пъхне ключа в последната ключалка, преди часовникът, който задейства първата ключалка, да изключи и най-вече преди да паднат гилотините. Пазим си нашето , спомни си Ваймс, когато го пробва. Е, безспорно не се бъзикаха. Вече беше с дрехи, които не миришеха на риба. И сега какво?