Терри Пратчетт - Смрък

— Нима не възнамерявате да се впуснете по петите на убиеца, сър?

— Подир него ли? С него скоро ще се видим, не се и съмнявам, но, видите ли, дори той не е краят на тази история. Тук играете ли билярд?

— Ами… не съм играл, но съм запознат с играта, ако това питате.

— Тогава знаете, че крайната цел е да се вкара черната топка, макар че стреляте по всички останали в хода на играта. Удряте червените отново и отново, като понякога ги използвате, за да развиете стратегията си. Е, аз знам къде е черната топка, тя няма мърдане. А останалите? Капитанът услужливо ни предостави имена и описания. Ако желаете да ги арестувате за съдействие и подпомагане на трафика с разумни същества за печалба, ще оставя тази чест на куирмската полиция. — Той се ухили. — Колкото до мен, след като взема подписаните декларации, възнамерявам да се върна право при жена си и момченцето си, които позорно, не, отчаяно пренебрегвах последните няколко дни. И знаете ли какво? Веднага щом се върна при тях, смятам да ги доведа тук! На жена ми ще й хареса свежия въздух, а малкият Сам просто ще се влюби в слоновете, о, само стой, та гледай!

Лейтенантът се пооживи:

— В такъв случай мога ли да ви предложа да се качите на нощния кораб след вечеря? Казва се „Чернооката Сузи", доста е бърза, също като съименницата си, според популярната история. Трябва да тръгне след, я да видя, около час. Движи се бързо, не носи много товар, така че не я жалят. До утре сутрин ще сте си у дома, как ви се струва? Тъкмо да имате време да се постегнете. Ако ви се нрави идеята, ще пратя някой от момчетата да открие капитана на „Сузи" и да се погрижи да не тръгва без вас.

Ваймс се усмихна.

— Каква е прогнозата за времето?

— Ясно небе, командире, а Старата Негодяйка е гладка като езерце, прочистена от всички дънери и камъни до края на сезона. Оттук нататък плаването е песен.

— Добър вечер, Ваша светлост! — Гласът беше някак познат. По булеварда към Ваймс се мъкнеше нещо, което отначало му заприлича на човек с огромен пояс, докато по-задълбочена криминологична проверка установи, че е отшелникът от имението. Брадата му беше забележително чиста и увита около тялото му заедно с две млади дами от кискащата се разновидност. Ваймс се взря в него.

— Пън? Какво правиш тук? Това предизвика още кискане.

— В отпуск съм, командире! М-да, тъй си е! Всекиму се полага отпуск, сър!

Ваймс не знаеше какво да отговори, така че потупа човека по рамото и каза:

— Само така, господин Пън, но не забравяй полезните билки.

— Като гледам, ще ми трябват, командире…

Каквото и да разправят, храната в бюфета на куирмския участък си е доста добра, да му се не знае, макар да й слагат твърде много авек, помисли си Ваймс. Авек на всичко.

Доволно преял, измит и с някои много важни документи, пъхнати в джоба на експресно изпрания му и безупречно изгладен жакет, Ваймс пое с околийски Левак по кея към „Чернооката Сузи". Лейтенантът и двама от стражите го придружиха до каютата му, където стюардът, впрочем джудже, му показа изрядно оправената койка с едва ли не колосани чаршафи.

— За нас ще е чест да поспите в тях, командире. Ще откриете, че „Сузи" вози много гладко, макар че понякога може да е игривичка, също като съименницата си, но най-добре да не захващаме темата. И, разбира се, господин Левак ще получи каюта точно до вашата. Може би ще желаете да видите как „Сузи" потегля, а?

Пожелаха. „Сузи" разполагаше с два вола, също като „Чудната Пути", но без тежък товар и само с около десетина пътници беше експресът по Старата Негодяйка. Ходовите колела се въртяха леко, оставяйки дълга бяла диря по водата след себе си.

— И сега какво, командире? — обади се Небивал, облегнат на релинга, докато наблюдаваха как Куирм се губи в края на дирята. — Искам да кажа, какво трябва да предприемем сега?

Ваймс запали цигара с огромно удоволствие. Някак си точно тук и сега му беше моментът. Да си смръкнеш енфие е хубаво нещо, разбира се, но една цигара си тежи на мястото, създава специфична атмосфера и време за размисъл. С мъка щеше да я загаси.

— Не ми трябва да предприемам абсолютно нищо в момента — отговори той и се загледа в залеза. „В последно време рядко ми се случва да виждам залези, замисли се той. Виждам предимно среднощни тъми. И не ми трябва да преследвам Стретфърд. Познавам го, както познавам себе си." Той млъкна насред безсловесната си реч, за миг шокиран от заключението. На глас продължи: — Нали видя, че двама от куирмската стража се качват на борда? Е, аз го изисках. Те, естествено, ще имат грижата да пътуваме необезпокоени. Екипажът също е предупреден, че може нашият убиец да се опита да се качи на борда. Според лейтенанта капитан Запивка гарантира за целия си екипаж, който му служи лоялно от дълги години. Лично аз, разбира се, все пак смятам да си заключа вратата на каютата и ти предлагам да направиш същото, Левак.