Терри Пратчетт - Смрък

Ваймс се изправи и протегна ръце, сякаш да се поразкърши.

— Разбира се, капитане, всичко това е много нередно, още повече че тук е и лейтенантът, порядъчен, доблестен и почтен млад служител на реда. Допускам обаче, че би могъл да счете честта си за удовлетворена, ако закара „Кралицата" на дока, а вас пред властите с обвинение за контрабанда. Това би било удар за вас, но не и наполовина толкова лош, колкото за съучастие в отвличане. Не сте ли съгласен? — усмихнато продължи Ваймс. — Лейтенантът ще получи перце в своето шапт , а може и да пусне някой смекчаващ вината ви лаф , защото сте толкова любезен и най-вече услужлив гражданин.

Ваймс намигна на лейтенант Кеклик.

— Уча този млад човек на лоши навици, капитане, така че ви съветвам да се отнасяте с него най-приятелски, особено ако някой път се обърне към вас с разни невинни въпроси във връзка с корабните превози, стоки и прочее подобни теми. Вие решавате, капитан Изверг. Мисля, че знаете някои имена. Най-малкото имената на мъжете, с които работите, както и името на техния работодател. Искате ли да ми кажете нещо?

Ботушите помръднаха.

— Вижте, командире, не искам да ставам враг на влиятелни хора, ако разбирате какво имам предвид.

Ваймс кимна и се наведе напред, така че да застанат очи в очи.

— Разбира се, напълно ви разбирам, капитане — отвърна тихо, — и именно затова трябва да ми дадете имената им. Имената, капитане. Имената. Защото, капитан Изверг, прекрасно разбирам, че не ви се ще да разстройвате влиятелни хора. А точно в момента се колебая дали да не наредя да ви конфискуват и унищожат кораба, понеже правите незаконна търговия с живи, дишащи, схватливи, креативни, макар и донякъде мърляви, разумни същества. Формално погледнато, може и да си имам проблеми за това, че съм дал подобни нареждания, но кой знае? Светът се променя доста бързо, а в момента се преобръща светкавично за вас. — Той шляпна капитана по гърба. — Капитан Изверг, тук и сега бих искал да ме считате за приятел.

И докато Ваймс слушаше, червените топки подскачаха по зеленото сукно и правеха карамбол с другите, а законът се нарушаваше из основи с цел поддържане на закона. Как да обясниш това на някой обикновен човек? Как да го обясниш на адвокат? Как да го обясниш на себе си? Когато колелата се завъртят с такава скорост, трябва да си на капрата или загиваш. Така че правиш всичко по силите си и стискаш юздите, които ти подадат.

Същия ден, два и половина месеца по-рано от очакваното, „Кралицата на Куирм" се върна за изненада, ужас или може би даже радост на жените на екипажа. Началникът на пристанището си отбеляза това събитие и беше заинтригуван от факта, че след като слязоха на сушата, по-голямата част от екипажа незабавно тръгнаха край другите кораби в пристанището към една тиха зона от плажа близо до ремонтната работилница, където вече качваха на хелинга „Чудната Пути", за жалост доста потрошена.

Капитан О’Стър, с гипсирана ръка, подтичваше край кораба си като кокошка край гигантското си пиленце. Когато зърна Ваймс, направо светна:

— Сър, дайте да ви стисна ръката! Сто камбали, дайте да я стисна! Мъжки се справихте, сър, върнахте ни у дома! Никога няма да го забравя, нито аз, нито жена ми и дъщеря ми!

Ваймс вдигна очи към кораба, надявайки се да не види чак такава разруха.

— Изглежда страшно зле, капитане… имам предвид кораба, не жена ви, разбира се.

Капитанът обаче явно беше решил да заложи на оптимизма.

— Ходовият механизъм вече не става за нищо, но честно казано, отдавна му трябваше основен ремонт. Ей богу, скъпи ми командире, преживяхме противна вълна без нито една жертва! И освен това… Какво, по дяволите, правят тия!

Ваймс долови острия звук на свирка, но трябваше да обърне глава, за да види голямата тълпа гоблини, решително крачещи по плажа. Техният предводител, за момент изглеждащ ярко син, се оказа Смръдльо, който надуваше някакъв кух крак от краб. Като мина покрай Ваймс, той спря да свири достатъчно дълго, за да каже:

— Никъф морски чукар за гоблин! Уррааа! Пак у дома, пак у дома, колко може беж! А тия горе, дето зяпат, ей на, плескат ръце! А тия, дето мъчат спре Смръдльо пулицейски и дружина, о, да, видат Смръдльо най-лош кошмар.

Ваймс се разсмя.

— Какво? Какви ги редиш? Гоблин със значка, а? — Трябваше да подтичва, докато говори, понеже Смръдльо беше разбираемо устремен да отведе гоблините възможно най-бързо.

— Смръдльо не требва значки, гусин пу-ли-ссай! Смръдльо най-лош кошмар сам по себе си! Помниш мънечък момчурляк? Мънечък момчурляк отвори книга. И види зъл гоблин, а аз види гаден мънечък момчурляк! Голем късмет, мънечък момчурляк, дето и двамата бехме прави!