Глен Кук - Черният отряд

— Не е толкова голям, ако владееш тавматургичното 2 2 Тавматургия „обоснована“ магия, чудотворство. — Б.пр. изкуство за спояването му — противопостави се Тъпана, който трепереше и потупваше тамтамчето си в нервен ритъм. И двамата братя мразеха водата.

Така значи. Загадъчен северен заклинател. Кораб, черен като подземията на ада. Нервите ми започнаха да се обтягат. Екипажът му спусна трап. Лейтенанта пръв стъпи на борда. Изглеждаше впечатлен.

Не съм специалист, но корабът се стори чистичък и моряците — дисциплинирани. Един младши офицер подбра Тъпана, Мълчаливия и моя милост и ни помоли да го последваме. Безмълвно ни поведе надолу по стълбите и по разни коридори към кърмата.

В каюта, достойна за източен владетел, ни очакваше северният емисар, подвил крака сред дебели възглавници. Беше облегнат на отворения люк на ахтерщевена 3 3 Ахтерщевен — дебела отвесна греда, основа на кърмата на кораб, съединена с кила. — Б.пр. на кораба. Аз зинах. Тъпана пламна от алчност. Легатът се разсмя, виждайки израженията ни.

Смехът му ни хвърли в шок. Писклив кикот, подходящ по-скоро за петнайсетгодишна повлекана от пивница, а не за човек, по-властен от всеки крал.

— Извинете ме — рече, като изискано сложи длан пред черния шлем — където беше устата му — и допълни: — Седнете.

Опулих се против волята си. Мъжът произнасяше всяка дума ясно, но с различен глас. Да не би в шлема да се беше събрала цяла тълпа?

Тъпана зина да си поеме въздух. Мълчаливия, мълчалив по природа, само седна. Последвах примера му и се постарах да не проявявам прекомерна наглост с изплашения си, любопитен, втренчен поглед.

Този ден Тъпана не беше в най-добрата си дипломатическа форма и изтърси:

— Синдика няма да изтрае дълго. Искаме да сключим споразумение…

Мълчаливия го сръга. Аз промърморих:

— Това ли е юначният принц на крадците? Нашият човек с железни нерви?

— Ти ли си лечителя? — изкиска се легатът. — Знахаря? Бъдете снизходителни към него. Той ме познава!

Студен, студен страх ме обви с тъмните си криле. По слепоочията ми изби пот, която не бе предизвикана от жегата. Свеж морски бриз лъхаше през отворения люк на щевена; полъх, за какъвто хората в Берил бяха готови да убиват.

— Няма причина да се боите от мен. Бях пратен да предложа съюз, който да облагодетелства както Берил, тъй и моя народ. Все още съм убеден, че споразумение може да се постигне — но не с настоящия автократ. Изправени сте пред проблем, който изисква същото разрешение като моя, но подписаният между вас договор ви слага примката на врата.

— Той знае всичко. Няма смисъл да говорим — Изхърка Тъпана.

Потупа барабана си, но фетишът не му помогна изобщо. Той направо се давеше.

— Синдика не е неуязвим — отбеляза легатът. — Дори и пазен от вас…

Все едно голяма черна котка беше отхапала езика на Тъпана. Пратеникът ме погледна. Свих рамене.

— Да предположим, че Синдика предаде Богу дух, докато вие защитавате Бастиона от метежници? — подхвърли чернодрешковецът.

— Идеално — отвърнах аз. — Но не решава въпроса какво ще стане с нас впоследствие.

— Изтиквате тълпата, после констатирате смъртния случай. Това Прекратява договора, тъй че напускате Берил.

— И къде по-точно отиваме?… Как да избягаме от враговете си?… Градските кохорти ще ни преследват.

— Предай на Капитана си, че ако след установяване кончината на Синдика, получа писмена молба да посреднича при прехвърляне на наследството му, моите войници ще ви отменят в Бастиона. Вие трябва да напуснете Берил и да вдигнете лагер на Скалата на Терзанията.

Скалата на Терзанията прилича на стрела от варовик, издълбан с безбройни малки пещери, забита дълбоко в морето на един ден поход източно от Берил. На върха се издига наблюдателница. Названието идва от стенанията, които се чуват, когато вятърът завие из пещерите.

— Че това е смъртоносен капан. Онези въшльовци само ще ни обсадят и ще се хилят отдалеч, докато се изядем взаимно.

— Не е трудно да изпратя лодки и да ви измъкна.

Дрън-дрън . Алармен звънец зазвъня в черепа ми. Този негодник си играеше с нас.

— И защо, по дяволите, ще го правиш?

— Ами, Отрядът остава без работа. Мога да ви предложа договор. На север добрите войници са изключително търсени.

Дрън-дрън . Звънецът продължаваше да вдига тревога. Този тук иска да ни наеме? За какво сме му? Интуицията обаче ми подсказа, че трябва да отложа задаването на въпроси. Смених темата със зиг, когато очакват да тръгнеш на заг.