Глен Кук - Черният отряд

Имаше вероятност да си въобразявам, но според мен чух ръмжене и тупкане на лапи наблизо.

— А сега какво? — попита Шекера с обезкървено лице и треперещи ръце.

Капитанът довърши започнатото писмо. Връчи му го с думите:

— Сега обратно.

Някой заблъска по вратата.

— Какво? — изръмжа Капитана.

Дебелата врата приглуши отсрещния глас.

— Това е Едноокия — обадих се аз.

— Отвори му!

Послушах го. Четиримата магьосници и дузина други се изсипаха през вратата. В стаята стана горещо и тясно.

— Човекът леопард е в Бастиона, Капитане! — заяви Тъпана и чак забрави да подчертае вестта с барабанчето си. То сякаш клюмаше на бедрото му.

Още един писък от стаята на Синдика. В крайна сметка въображението ме беше подвело.

— То ще ни извади от строя един по един. Какво ще правим? — попита Едноокия.

Той беше сбръчкан чернокож дребосък, обикновено обзет от странно чувство за хумор. Едър е колкото Тъпана, но една година По-възрастен. Само Че на тяхната възраст това не се броеше. И двамата бяха над стоте, ако може да се вярва на Аналите. Едноокия беше ужасен. Брат му — пред истерична криза. Гоблин и Мълчаливия също потръпваха.

— Може ли да бъде убито?

— Те са почти неуязвими, Капитане.

— Може ли да бъде убито? — повтори той с остър като стомана тон. И той се страхуваше.

— Да — призна Едноокия. Явно ужасът не го втрещяваше колкото Тъпана. — Всяко създание има слаби страни. Дори и онова на Черния кораб. Но тази твар е силна, бърза и умна. Оръжията са напълно безпомощни. Магията е за предпочитане, но и тя не върши много работа…

Досега не бях чувал да споделя за ограничения й занаята си.

— Стига приказки! — сопна се Капитана. — Действаме!

Нашият командир беше непредвидим, но сега се четеше като отворена книга. Яростта и разочарованието му, натрупани от безизходната ситуация, бяха съсредоточени върху форвалака.

Братята запротестираха в хор.

— Мислите върху проблема, откакто открихте, че чудовището е избягало — заяви Капитана. — Решили сте как да постъпите, ако се наложи. Хайде.

Поредният писък.

— Хартиената кула сигурно прилича на скотобойна — промърморих. — Звярът избива всичко по пътя си.

За миг помислих, че дори Мълчаливия ще започне да протестира.

Капитанът намести въоръжението си.

— Фитил, събери хората. Затвори всички изходи от Хартиената кула. Брестак, вземи неколцина добри алебардисти и арбалетчици. Стрелите да са отровени.

Изтекоха двайсет минути. Изгубих сметката на писъците. Изгубих сметката на всичко, освен нарастващото безпокойство защо форвалака нападна Бастиона. Защо бе толкова настоятелна в лова си? Отдавна трябваше да е задоволила глада си.

Онзи пратеник намекна, че има работа за нас. Каква? Тази ли? Защо да се забъркваме с човек, който може да предизвика подобни събития?

И четиримата магьосници съвместно издигнаха заклинание, което ни предшестваше с припукване. Във въздуха прескачаха сини искри. Алебардистите ни следваха. Арбалетчиците завършваха шествието. В ариергард вървяха още дузина братя.

Спад, на напрежението. Преддверието на Хартиената кула изглеждаше абсолютно нормално.

— Горе е — осведоми ни Едноокия.

Капитана се обърна назад и нареди:

— Фитил, вкарай хората си вътре!

Възнамеряваше да напредваме от помещение в помещение, като запечатваме изходите, с изключение на един — за отстъпление. Едноокия и Тъпана не одобриха плана му. Заявиха, че форвалака са по-опасни, притиснати в ъгъла. Наоколо цареше подозрителна тишина. От няколко минути не се чуваха писъци.

Намерихме първата жертва в подножието на стълбите, водещи към вътрешността на Кулата.

— От нашите е! — изсъсках аз.

Синдика винаги се обграждаше с поне един взвод от Отряда. Никога не бях влизал в Хартиената кула и попитах:

— Спалнята горе ли е?

Капитана кимна и изброи:

— Кухненско отделение, складове, два етажа слугински стаи, след това семейни помещения, после покоите на самия Синдик. Библиотеката и кабинетите са на върха. Ще видим зор, докато го докопаме.

Огледах трупа.

— Не е като онези в гробницата. Тъпан. Кръвта не е изсмукана, не липсват органи. Защо?

Нито той, нито Едноокия ме удостоиха с отговор.

Капитана впери очи в надвисналите над нас сенки.

— Трудното тепърва започва. Алебардистите, по едно стъпало наведнъж! Дръжте върховете надолу! Арбалетчиците, на четири-пет крачки отзад! Стреляйте по всичко, което мръдне! Всички с извадени мечове. Еднооки, подкарай това заклинание напред.