Глен Кук - Черният отряд

Шекера се върна, след като цялата дандания бе свършила и съобщи, че легатът бил на кея и войниците му вече дебаркирали.

Хората товареха и събираха багажа, някои мърмореха за събитията в Хартиената кула, други се зъбеха, че се налага да заминем. Спираш да се движиш и незабавно пускаш корени. Свиваш гнездо. Намираш си жена. После неизбежното идва и си принуден да изоставиш всичко. Атмосферата в казармите ни тежеше от болка.

Бях на портата, когато дойдоха северняците. Помогнах да завъртят шпила, с който се вдигаше желязната решетка. Не преливах от гордост. Без моето одобрение може би нямаше да предадем Синдика.

Легатът се настани в Бастиона. Братството започна евакуацията си. Преваляше третият час след полунощ и улиците бяха пусти.

На две — трети от пътя към Портите на зората, Капитана нареди да спрем. Сержантите събраха всички боеспособни. Останалите продължиха с каруците.

Нашият Капитан ни поведе на север по Булеварда на Старата империя, където императорите на Берил бяха изобразили за вечни времена своите ликове и победите си. Много от паметниците са странни и възпяват такива дреболии като любими коне, гладиатори или любовници и от двата пола. Още когато стигнахме Боклучената порта, ме обзе лошо предчувствие, което прерасна в подозрение, а то от своя страна разцъфна в мрачна увереност, щом навлязохме в тренировъчния двор. Край Боклучената порта няма друго, освен Разклонените казарми.

Капитана не издаде конкретни заповеди. Когато стигнахме целта си, вече всички знаеха какво се мъти.

Градските кохорти бяха разпасани както винаги. Междинната врата зееше отворена и единственият страж дремеше. Проникнахме в казармата без съпротива. Капитана започна да разпределя задачите.

В Разклонените казарми бяха разквартирувани близо шест хиляди души. Техните офицери бяха възстановили донякъде дисциплината, като ги бяха задължили да върнат снаряжението си в оръжейните. Традицията в Берил гласи, че капитаните поверяват оръжие на хората си само в навечерието на битка.

Три взвода щурмуваха спалните помещения, като убиваха спящите право в леглата им. Последният взвод блокира задната част на двора.

Слънцето изгря, преди Капитана да изпита удовлетворение. Тогава се изтеглихме и забързахме след товарния си керван. В редиците ни нямаше човек, който да не е попълнил бройката си.

Не ни преследваха, разбира се. Никой не обсади лагера, който вдигнахме на Скалата на терзанията. Първопричината за случилото се зад Боклучената порта, както и за да разтоварим трупания с години гняв.

Заедно с Брестака стояхме в края на скалния нос и наблюдавахме как следобедното слънце танцува по периферията на буря, разразила се в открито море. Неотдавна вихърът профуча недалеч от Скалата на терзанията и окъпа лагера ни със студена вълна, и после бързо отстъпи назад към водата. Беше прекрасно, макар и не съвсем живописно.

Брестака напоследък се цупеше непрекъснато.

— Гризе ли те нещо? — попитах го.

Ураганът забули слънцето и морето придоби оттенък на ръждясало желязо. Почудих се дали прохладата е обгърнала и Берил.

— Познай от три пъти, Знахар.

— Не е трудно — Хартиената кула, Разклонените казарми, позорното пристъпване на договорените отношения… — и смених темата с въпрос: — Как мислиш, е на север, отвъд морето?

— Смяташ ли, че черният вещер ще се появи? — усъмни се той.

— Ще дойде, Брестак. Просто има проблеми, докато накара кукличките да играят по неговата свирка — като всеки, който се опита да опитоми откачен град.

— Хм… — и сержантът възкликна. — Я виж там!

Стадо китове се гмуркаха край скалите — естествено продължение на носа. Постарах се да сдържа възхищението си, но не успях. Прекрасен бе танцът на морските рожби в стоманеносивите вълни.

Седнахме, обърнали гръб на фара. Сякаш наблюдавахме свят, недокоснат от човешка ръка.

Понякога подозирам, че наистина ще е по-добре, ако не съществуваме.

— Приближава кораб — отбеляза Брестака.

Видях го чак когато платното му пламна на следобедното слънце превърна се в поръбен със злато оранжев триъгълник, който се люлееше и се клатеше в ритъма на вълните.

— От крайбрежните е. Може би двайсеттонник.

— Толкова голям?

— Като за крайбрежен… Дълбоководните понякога стигат осемдесет тона.

Времето се нижеше, капризно и противно. Съзерцавахме кораба и китовете.

Отдадох се на мечти. За стотен път се опитах да си представя новата земя въз основа небивалиците на търговците, които съм чувал от втора ръка. Вероятно ще преплаваме до Опал. Твърди се, че е отражение на Берил, само градът е по-млад…